"Столичен инспекторат" няма право да глобява за паркиране?

[01]

Чл. 2.

(1) Деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания, се определят със закон или указ.

 

(2) Когато нарушението на закон или указ е обявено общо за наказуемо с определено по вид и размер административно наказание, Министерският съвет и членовете на правителството, ако са овластени със съответния закон или указ, могат да определят съставите на конкретните нарушения.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация .

 

Извод: "Общинарчетата" имат ПРАВОТО да си правят, каквото си гласуват в Общинския Съвет!!! smile004

 

В цитирания "Закона за местното самоуправление и местната администрация", няма глава за административно наказателна дейност. Липсата на такава глава, даваща права на общинските съвети да се занимават с наказателна дейност е факт

В този закон , също има ограничения на дейността на общинския съвет, видно от текста:

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., предишен текст на ал. 1 - ДВ, бр. 69 от 1999 г., в сила от 03.08.1999 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2003 г., в сила от 27.10.2003 г.) Общинският съвет определя политиката за изграждане и развитие на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17, както и на други дейности, определени със закон.

(Ал. 2 отм. - ДВ, бр. 69 от 1999 г., в сила от 03.08.1999 г.)

 

Тоест, изисква се закон със точни и ясни текстове, даващ права на общинските съвети.

 

Видно че си мислил по темата!

Мисли отново и още повече! smile159

[Novak21]

"...Наказания, предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация"

 

Чл. 22.(4) За нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.

(5) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата.

(6) Административнонаказателното производство се осъществява по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

Сори, брат - власта си има право да НИ КОНТРОЛИРА И ГЛОБЯВА - всъщност това си е изконно правомощие на всяка една общинска администрация - друг е въпросът, че си избираме корумпирани боклуци за властимащи и после остава само да им гледаме сеира и да им сърбаме попарата smile150

[Guest vankovarnata]

Далеко сте от Устината smile045 нема ли чинги оня с кустумаааааааа е никой Сега почвам ново дело с наште чингита със ширит за непризнаване на пожарогасител от 1л. за еднократна употреба. Нямал пломба и не бил валиден Ще е интересно при наличие на 3-ма свидетели. Евала на новите промени. За 10лв. го вкарваш в съд и после му търсиш лев.

[01]

"...Наказания, предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация"

 

Чл. 22.(4) За нарушаване на наредбите могат да се предвидят глоби в размер до 5000 лв., а за еднолични търговци и юридически лица - имуществени санкции в размер до 50 000 лв., а при повторно нарушение и временно лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност.

(5) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от негов заместник въз основа на акт, съставен от длъжностни лица, посочени в наредбата.

(6) Административнонаказателното производство се осъществява по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

 

Сори, брат - власта си има право да НИ КОНТРОЛИРА И ГЛОБЯВА - всъщност това си е изконно правомощие на всяка една общинска администрация - друг е въпросът, че си избираме корумпирани боклуци за властимащи и после остава само да им гледаме сеира и да им сърбаме попарата smile150

 

Пиша само за да поддържам огъня по темата.

Утре на обяд имам дело в Административния съд- съдя общината за 16 хиляди лева именно на база това, че са ми направени АУАНН без правно и законово основание и от служители без компетентност.

Това е трето дело и въпросът се гледа вече по същество.

На края на месеца има насрочено дело, с практически същите доводи и основание, против една от наредбите на СОС, която вече за трети път влиза в съд.

Ето извадка от решението на Административен съд, в която се коментира НЕКОМПеТеНТНОСТТА на СОС, относно санкциониране на гражданите на София, в минало време. Надявам се , с радост и гордост, да те информирам, какво е станало по "моя случай", целта на който не са парите....

Целта ми е повече тренировка и придобиване на правна и юридическа култура, което обаче, се оказва равносилно и на спестени доста пари!

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 968

гр. София, 28. 10. 2008 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ – ГРАД, IX-ти тричленен състав в публично съдебно заседание на единадесети септември, две хиляди и осма година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ГОРЕЛСКИ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

ПОЛИНА ЯКИМОВА

при секретаря Виктория Вълчанова и с участието на прокурор Поповска, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 606 по описаза 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното.

 

.............................................................................

Жалбоподателят областен управител на Област София оспорва наредбата в цялост и моли да бъде обявена за нищожна, като издадена при липса на компетентност и поради неспазване на установената форма или да бъде отменена, като издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и при противоречие с материалния закон. Конкретните възражения се състоят в следното.

1. Липсата на компетентност на СОС е аргументирана с въведеното в наредбата понятие „цена за право на рекламна дейност”, упоменато в текстовете на чл. 51, ал. 5, чл. 74, ал. 1, чл. 75. Счита се, че: а) съдържанието на това понятие не е дефинирано в наредбата; липсва определение на неговия обхват; същото не се използва в Закона за общинските бюджети, определящ източниците на средства за формиране на общинския бюджет, в Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), установяващ правомощията на общинския съвет и на общинската администрация, в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), определящ обхвата на услугите и правата. По този начин СОС е установил нормативно ново задължение; б) Установеното в разпоредбата на чл. 72 задължение за ежемесечно заплащане на цена за право на рекламна дейност е различно от това по чл. 67 за заплащане на наемна цена при поставяне на рекламни елементи върху общински имоти; в) С § 14 от ПЗР е създаден нов член 82а в Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община, съгласно текста на който, за правото на рекламна дейност се заплаща цена, съобразно Приложение № 21 от оспорената наредба, но извършването на такава дейност не е право, което се предоставя от общината, а произтича от вещни права и от облигационните правоотношения, възникващи по повод на тези права. Така би се ограничило правото на собственост на физическите и юридически лица;

2. Неспазването на установената форма е свързано с несъобразяване с разпоредбата на чл. 43 и чл. 28, ал. 1 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, тъй като: в наредбата липсва разпоредба, въз основа на кой закон се издава тя; наредбата не е структурирана в части, дялове, глави и раздели, а в раздели и глави (като подразделения на разделите).

3. Нарушението на административнопроизводствените правила се състои в това, че не са представени доказателства за заседанието на СОС, на което е приета наредбата, за обсъдени становища, предложения и възражения, в съответствие с чл. 77 АПК.

4. Противоречието с материалноправни разпоредби, според областния управител се състои в несъответствието на наредбата с чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ и с АПК, за това, че: а) е нарушен чл. 44 от Указ № 883, понеже в наредбата не е указано, въз основа на кой нормативен акт е издадена и не може да се прецени, доколко изчерпателно урежда материята, за която е издадена; б) нормите на чл. 11, ал. 4, чл. 17, чл. 23, ал. 4 от наредбата са в пряко противоречие с чл. 3 и чл. 4 на ЗОАРАКСД, тъй като немотивирано създават нови задължения за стопанските субекти; б) налице е непълнота по отношение на реда, по който протичат производствата за издаване на разрешения и за поставяне на съответния рекламен обект, не е предвиден срок за произнасяне от страна на административния орган по чл. 17, чл. 29, чл. 42, чл. 48 и ред за обжалване при отказ. В обобщение е посочено, че наредбата излиза извън административните правила, които следва да уреди, като навлиза в гражданскоправната сфера и се намесва в отношения между равнопоставени субекти, налагайки им нови задължения.

С жалбата до Съда Сдружение с нестопанска цел „Българско гражданско общество” желае да бъде прогласена нищожност на разпоредбите на: чл. 28, ал. 1, т. 11, т.13, т. 14; чл. 33, ал. 1, ал. 2; чл. 41, ал. 2, чл. 45; чл. 51, ал. 5; чл. 53, ал. 1, ал. 2; чл. 54; чл. 56; чл. 61, ал. 4, предл. 6; чл. 70, ал. 2; чл. 72; чл. 74, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5, ал. 6; чл. 75; чл. 76; чл. 77, ал. 2, ал. 3; чл. 78, ал. 2, предл. 1 и ал. 4 или същите да бъдат отменени, като противоречащи на „нормативни актове от по-висша степен”. Конкретно са изложени следните съображения:

1. За нищожност.

А) СОС не е материално компетентен да създава правила, задължаващи лицата, които извършват рекламна дейност да заплащат на общината „цена за право на рекламна дейност”, тогава когато рекламните съоръжения са поставени върху имоти, които не са общинска собственост, тъй като съгласно чл. 21, т. 8 ЗМСМА ОС взема решения за придобиване, управление и разпореждане само с общинско имущество; б) Цената за право на рекламна дейност не представлява данък или такса, по смисъла на ЗМДТ, съгласно разпоредбите на чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 6, ал. 1, б.”к” от който, данъците и таксите, които постъпват в общинския бюджет могат да се определят само със закон; в) Правилата по чл. 28, ал. 1, т. 11, т.13, т. 14; чл. 33, ал. 1, ал. 2; чл. 41, ал. 2, чл. 45; чл. 51, ал. 5; чл. 53, ал. 1, ал. 2; чл. 54; чл. 56; чл. 61, ал. 4, предл. 6; чл. 70, ал. 2; чл. 72; чл. 74, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 5, ал. 6; чл. 75; чл. 76; чл. 77, ал. 2, ал. 3; чл. 78, ал. 2, предл. 1 и ал. 4, уреждащи реда за извършване на рекламна дейност, използването на фирмени надписи, фирмени тотеми и временни информационни елементи са издадени извън правомощията на СОС, уредени в чл. 21, т.11, т. 13 ЗМСМА, тъй като не произтичат от екологичните, историческите, социалните и други особености на населеното място, както и от състоянието на инженерната и социална инфраструктура.

2. За незаконосъобразност.

Оспорените текстове на наредбата противоречат на чл. 17, ал. 1, ал. 3, чл. 19, чл. 57, ал. 1 от Конституцията на РБ, както и на чл. 1 от Първи допълнителен протокол от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, чл. 7, ал. 2, чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове и на ЗМДТ, тъй като с наредбата е нарушена неприкосновеността на частната собственост, заради задължението за заплащане на цена за право на рекламна дейност. СОС е излязъл извън рамките на делегираната му с чл. 57, ал. 1 ЗУТ компетентност, поставяйки ограничения са поставяне на рекламни и информационни средства на точно определени места и ограничавайки правото на собствениците да се ползват и да се разпореждат с вещите си. Нарушени са норми от ЗОАРАКСД – чл. 1, ал. 2, чл. 3, ал. 3.

Жалбоподателят Иван Митов Петров заявява, че оспорва цялата наредба, като незаконосъобразна. В допълнително представени писмени бележки излага подробни съображения. Счита и твърди, че: 1. наредбата е незаконосъобразна, неясна и непълна, и това създава възможности за корупция; 2. доклада на кмета на СО, с който наредбата е внесена в СОС е в нарушение на чл. 21, ал. 1, т. 19, чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗМСМА; 3. доклада на кмета е внесен в СОС, без да е предварително обсъден от „различни граждани и организации” и така е нарушен чл. 77 АПК и чл. 2а ЗНА; 4. наредбата не отговаря на чл. 28 ЗНА, тъй като липсват мотиви, не са отразени предишни подобни подзаконови актове на СОС; 5. наредбата допуска извършване на рекламна дейност в превозните средства на масовия градски транспорт, макар че наредбата на СОС, приета с Решение № 36/2000 г. е отдавна отменена; 6. нарушено е изискването на чл. 10, ал. 1, ал. 2 ЗНА да има единен акт за реклама в СО; 7. нарушена е „Глава шеста по чл. 48 и следващите” от Указ № 883 за прилагане на ЗНА и чл. 28, ал. 3 от същия указ, тъй като с думи е изписан раздела от наредбата, а не с римски цифри; 8. въведените думи и изрази („цена на право на рекламна дейност”, „състезателен принцип”, художествени рекламни изображения”) са чужди на възприетото и прилагано законодателство; 9. има разминаване на даденото в чл. 69 от наредбата определение на „реклама”, което представлява видоизменение на определението, дадено в чл. 33, ал. 1 от Закона за защита на потребителите; 10. използваното в чл. 12 понятие „столични и районни” противоречи на чл. 5, ал. 1, ал. 2 от Правилник за организацията и дейността на СОС и на Закона за териториалното деление (имайки вероятно предвид Закона за териториалното деление на столичната община и големите градове), тъй като е недопустимо деление на столични и районни; 11. на главния архитект на СО са дадени „прекалено големи правомощия”, като се заобикаля СОС, който е компетентен, съгласно чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост да взема решения за отдаване под наем на части от имоти-публична общинска собственост; 12. не е предвиден законов начин за запознаване с изготвените типови проекти по чл. 7, ал. 2 и чл. 27 от наредбата и така се нарушават разпоредби на Закона за достъп до обществена информация; 13. не е уредено поставянето на съоръжения върху имоти-публична общинска собственост, а текста на чл. 13, ал. 4 от наредбата, като препраща към реда по чл. 62, ал. 9 ЗУТ не държи сметка за разпоредбата на чл. 62а ЗУТ; 14. наредбата е неясна, тъй като отделните съоръжения не са идентифицирани, нямат „видим облик”, не е упоменато що е „тотем”, закрепват се трайно върху фундамент, което ги прави не преместваеми съоръжения, а постройки; 15. неясно е понятието „рекламна площ” в § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на наредбата.

В съдебно заседание жалбоподателите Етажна собственост на бул. „Дондуков” № 31, областен управител на Област София и сдружение с нестопанска цел „Българско гражданско общество” не се представляват и не изразяват допълнителни становища. Жалбоподателят Иван Митов Петров се явява лично. Ответникът, представляван от редовно упълномощен юрисконсулт Щерева оспорва жалбите, като неоснователни. Допълнително представя писмени доказателства за изпълнение на реда по чл. 77 АПК при издаване на оспорения акт, протокол за проведеното гласуване от СОС за приемане на наредбата, както и писмени бележки по наведените от жалбоподателите доводи с искане, Съдът да остави в сила часттта от наредбата, която касае преместваемите обекти. Прокурорът при Софийска градска прокуратура счита, че са налице предпоставки за отмяна на наредбата.

Административен Съд – София-град, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания акт като цяло, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, приета от Столичния общински съвет с Решение № 24 по Протокол № 4 от 20.12.2007 г., която представлява подзаконов нормативен акт, по смисъла на чл. 75, ал. 1, ал. 2 АПК, чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове. По отношение обжалването на този вид актове са приложими нормите на Дял трети, Глава десета, Раздел III АПК (чл. чл. 185-196).

Приетите за разглеждане жалби на областния управител на Област София, на Етажна собственост на бул. „Дондуков” № 31, на Сдружение с нестопанска цел „Българско гражданско общество” и на Иван Митов Петров са процесуално допустими, като подадени от лица с правен интерес от оспорването. В съответствие с разпоредбата на чл. 45, ал. 4 ЗМСМА областният управител на Област София, при упражняване на контрол за законосъобразност върху актовете на Столичния общински съвет е оспорил процесната наредба пред компетентния административен съд. По отношение на останалите жалбоподатели Съдът приема, че Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община като подзаконов нормативен акт, предвид обществените отношения, които урежда засяга или може да засегне техни права, свободи или законни интереси, поради което те имат правен интерес от оспорването (чл. 186, ал. 1 АПК). Жалбите са подадена в срок, тъй като, съгласно чл. 187, ал. 1 АПК подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват без ограничение във времето. За оспорването на наредбата е съобщено по реда на чл. 188, вр. чл. 181, ал. 1, ал. 2 АПК, чрез обявление в Държавен вестник, брой 37 от 08.04.2008 г., поставяне на обявление в Административен съд София-град и публикуване в интернет-страницата на Върховен административен съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 4, изречение трето ЗМСМА с факта на оспорване на наредбата от страна на областния управител пред Съда, е спряно действието на подзаконовия нормативен акт.

Нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 196 АПК задължава Съда да обсъди и провери, освен посочените от оспорващите основания и законосъобразността на наредбата като цяло, на всички основания по чл. 146 от АПК. Общинските съвети, като органи на местното самоуправление на територията на съответната община решават самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в тяхната компетентност. В изпълнение на предоставените му правомощия Столичният общински съвет е овластен да издава нормативни актове, с които урежда, съобразно нормативни актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение - чл. 76, ал. 3 АПК, вр. чл. 8 ЗНА, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА. С нормата на чл. 141, ал. 4 от Конституцията на Република България на общинския съвет е възложена компетентността да определя размера на местните такси по ред, установен със закон. Налице е и изрична законова делегация - чл. 9, вр. чл. 6 от Закона за местните данъци и такси, която дава право на общинския съвет да приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цените на предоставяните услуги. Оспорената наредба е приета от Столичния общински съвет на 20.12.2007 г. с Решение № 24 по т. 7 от дневния ред на заседанието. Същото, видно от приложения по делото Протокол № 4/20.12.2007 г. е открито и проведено в присъствието на 54 от общо 61 общински съветници, т.е. при наличие на необходимия кворум - чл. 27, ал. 2 ЗМСМА, а Наредбата е приета с мнозинство от 53 общински съветници, при общо гласували 57 (л. 178 от делото). Спазен е редът за издаване на подзаконовия нормативен акт, регламентиран в чл. 77 АПК. В тази връзка, неоснователно е твърдението, че е нарушен този ред. От страна на ответника, по делото са представени доказателства (л.л. 211-263) - писма от Национална асоциация за външна реклама (НАВР), в които са изразени мнения, становища и възражения, и са направени предложения във връзка с проекта на наредбата. Тези доказателства удостоверяват изпълнение на изискването на чл. 77 АПК, компетентният орган, в случая СОС да издаде нормативния административен акт, след като преди това е обсъдил проекта, вземайки предвид представени становища, предложения и възражения. Предложенията и възраженията са били обсъждани от Постоянната комисия по местно самоуправление и нормативна уредба, от Постоянната комисия по финанси и бюджет и от Постоянната комисия по устройство на територията и жилищна политика (л. 96). Тези комисии, в съответствие с правомощията, определени в чл. 49, ал. 1, т. 2, ал. 2, чл. 50 ЗМСМА подпомагат Общинския съвет при подготовката на решения по въпроси, внесени за обсъждане и решаване, приемат доклади, становища, предложения и препоръки, които се предават в общинския съвет. Поради това следва да се приеме, че са спазени изискванията, установени в чл. 77 АПК.

По възраженията на областния управител.

1. Настоящият съдебен състав споделя частично възражението, изложено в т. 1, б. „а” по-горе в настоящото решение. В чл. 6, ал. 1 ЗМДТ са определени видовете такси, които се събират от общините, а именно: за битови отпадъци; за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, домове за социални грижи, лагери, общежития и други общински социални услуги; за технически услуги; за административни услуги; за откупуване на гробни места; туристическа такса; за притежаване на куче; други местни такси, определени със закон. Ал. 2 постановява, че за всички услуги и права, предоставяни от общината, с изключение на тези по ал. 1, общинският съвет определя цена. Следователно, законодателят е предоставил възможност на общинските съвети да определят цена и за всички други „услуги и права”, различни от упоменатите в ал. 1. Следователно, за да притежава ОС материалноправна компетентност да определя цени (не такси), следва да се касае за услуги и права, предоставяни от общината. Предоставяните от общината услуги естествено трябва да са свързани с правомощията, които притежава и които са регламентирани в ЗМСМА, в ЗМДТ, ЗУТ, ЗОС и в други специални закони. От друга страна предоставянето на права също предполага наличието на компетентност от страна на общината, респ. на ОС и задължително е обвързано с притежаването на такива права и с правната възможност те да бъдат предоставяни временно и възмездно на отделни физически и/или юридически лица. В тази връзка е необходимо да бъде даден отговор на въпроса, дали в конкретния случай СО изобщо има правото да регулира обществените отношения, произтичащи от извършването на рекламна дейност, поставянето и ползването на рекламно-информационни и декоративно- монументални елементи, както и на т.нар. „преместваеми обекти” на територията на общината, т.е. дали се касае за права, които общината може да предоставя. Доколкото става въпрос за дейности (извършване на реклама, поставяне на рекламни съоръжения, поставяне на преместваеми обекти за осъществяване на търговия или за обслужване на населението) следва да се приеме, че ОС, като орган, който съгласно чл. 20 ЗМСМА определя политиката за изграждане и развитие на общината, във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 17 от същия закон, както и на други дейности, определени със закон е компетентен да регулира дефинираните обществени отношения. Това право произтича и от компетенциите на СОС по чл. 21, ал. 1, т. 13 ЗМСМА. Несъмнено, предвид територията и броя на населението на СО липсата на конкретни регламенти в тази насока би довела до допълнителни затруднения, свързани със свободното и безпрепятствено придвижване на гражданите и с нормалното ползване на обществените пространства. С други думи неоснователно се счита, че СОС не е компетентен в случая, както и че „е установил нормативно ново задължение”. Делегацията за това правомощие по принцип произтича от нормите на чл. 56, чл. 57, чл. 57а ЗУТ. В уводната част на Решение № 24/20.12.2007 г. на СОС, с което са приети удостоверените текстове на наредбата като правно основание са цитирани чл. 56, ал. 2, чл. 57, ал. 1 ЗУТ. Основателни са обаче твърденията, че понятието „цена за право на рекламна дейност” не е дефинирано в наредбата и липсва определение на неговия обхват. От внимателния прочит на текстовете на наредбата се установява, че понятието „цена за извършване на рекламна дейност”, като условие за поставяне на рекламни елементи е използвано единствено в разпоредбата на чл. 36, ал. 1. В чл. 51, ал. 5 (за фирмени тотеми), чл. 75, ал. 2 (рекламна дейност върху строежи), чл. 77, ал. 3 (кампанийна реклама), чл. 78, ал. 4 (художествени рекламни изображения) е използвано друго понятие - „цена на право на рекламна дейност”, а в чл. 72, ал. 1 и в чл. 74, ал. 1 - „цена за право на рекламна дейност”. Граматическото и смислово тълкуване на изброените понятия сочи, че между „цена за извършване на рекламна дейност” и „цена на право на рекламна дейност” съществуват разлики. Би могло например да се приеме, че цената за извършване на рекламна дейност се заплаща за всеки отделен случай, а тази за право на рекламна дейност дава възможност, съответно права на лице, заплатило еднократно определена цена да осъществява рекламна дейност посредством (върху) неограничен брой съоръжения (обекти) за определен период от време. В § 1 на Допълнителните разпоредби липсва дефиниране и разграничаване на споменатите три разновидности на понятието. Правилно се счита в жалбата на областния управител, че установеното в разпоредбата на чл. 72 задължение за заплащане на цена за право на рекламна дейност е различно от това по чл. 67 за заплащане на наемна цена при поставяне на рекламни елементи върху общински имоти. Текстът на чл. 65, Раздел първи, глава шеста: „Правила за поставяне на преместваеми обекти и рекламни елементи в имоти-общинска собственост” допуска предоставяне на „части от общински имоти за поставяне на преместваеми обекти и/или рекламни елементи на състезателен принцип”. Чл. 67 от същата Глава шеста изисква за поставянето на преместваеми и/или рекламни елементи да се заплаща наемна цена, определена в Приложение № 2 на наредбата. Освен, че в единия случай се говори за преместваеми обекти и рекламни елементи, а в другия за преместваеми и/или рекламни елементи, направено е и смесване на понятия. В чл. 72, ал. 1, Раздел втори „Рекламна дейност на територията на Столична община”, Глава осма „Осъществяване на рекламна дейност” за осъществяването на такава по чл. 69 се изисква заплащане на цена за право на рекламна дейност. Според текста на чл. 69, ал. 1 „рекламна дейност по смисъла на тази наредба е всяко отправено рекламно послание към неограничен кръг адресати, чрез градското пространство...”. Но регламентирането в чл. 65 предоставяне на части от общински имоти за поставяне на рекламни елементи също е с цел осъществяване на рекламна дейност. В единия случай се определя на състезателен принцип наемна цена, а в другия се заплаща цена за право на рекламна дейност. Недопустимо е в подзаконов нормативен акт да съществуват неясноти в съдържанието на определени понятия. Това създава условия за правна несигурност и за неравнопоставеност между лицата, които упражняват такива дейности, с оглед на което разпоредбите на чл. 65, чл. 66, чл. 67 са незаконосъобразни.

Основателно е и възражението, че незаконосъобразно с § 14 от ПЗР е създаден нов член 82а на Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Съгласно текста на чл. 82а, за правото на рекламна дейност се заплаща цена, съобразно Приложение № 21 от оспорената наредба, в което цената е определена за квадратен метър рекламна площ. Според областния управител, определянето на такава цена ограничава правото на собственост и дава възможност на СО да извлича ползи от чужди имоти. В същия смисъл, макар и с по-различни аргументи са и възраженията на Сдружение „Български гражданско общество”.

Доводите на пълномощника на ответника, изразени в представените писмени бележки са, че чл. 6, ал. 2 ЗМДТ дава право на СОС да определя цена за право на рекламна дейност, тъй като тази дейност подлежи на регламентиране, независимо от собствеността на средствата, чрез които се осъществява. Отношенията, свързани с рекламата били различни от „частноправните взаимоотношения по повод предоставяне ползването на вещта за за поставяне на рекламния елемент”. Материалната компетентност на СОС да регламентира рекламната дейност произтичала от чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1, т. 23 ЗМСМА. Както бе отбелязано по-горе, СОС е компетентен да създаде правила, регулиращи като цяло обществените отношения в сферата на рекламната дейност и свързани с поставянето, и с ползването на преместваеми обекти. В подкрепа на този извод са и нормите на чл. 56, чл. 57 ЗУТ. Законът по принцип позволява върху поземлени имоти (частни, общински, държавни- чл. 56, ал. 1) да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Ал. 2 на чл. 56 въвежда изискване, за поставянето на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане да има разрешение, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет, като прави ясно разграничаване, че за общински имоти следва да се вземе предвид и съответната схема, одобрена от главния архитект на общината, а за държавните имоти - одобрена след съгласуване със съответната централна администрация, която стопанисва имота или с областния управител. Редът за издаване на разрешение, установен с наредбата по чл. 56, ал. 2, вр. ал. 1 ЗУТ се прилага и за чужди поземлени имоти, но в тези случаи следва да има и изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ (чл. 56, ал. 5). Ал. 1 на чл. 57 ЗУТ оправомощава общинския съвет да издаде наредба по чл. 56, ал. 2, с която да регламентира реда за издаване на разрешения за поставяне на рекламни, информационни и монументално- декоративни елементи върху недвижими имоти. Законовата делегация обаче и в двата случая е само по отношение регламентиране на реда, по който следва да се издават разрешенията, но не и по отношение определянето на цена за самото поставяне на елементите за реклама.

Предвид вече изложените аргументи, СОС е в правото си да определя и цена за предоставяне на права, но само тогава, когато недвижимите имоти и превозните средства са общинска собственост. За да разграничи различните режими, свързани с разпореждане със собственост ЗУТ определя изрични изисквания, когато се касае за „чужди поземлени имоти и сгради” и „сгради-етажна собственост” (чл. 56, ал. 5, чл. 57, ал. 3, ал. 4 ЗУТ), които не са общинска собственост. Недопустимо с оспорената наредба, въвеждайки понятията „цена за извършване на рекламна дейност”, „цена на право на рекламна дейност”, „цена за право на рекламна дейност”, при това с неясни дефиниции СОС е определил с императивни норми задължение за заплащане на цена, независимо дали за поставянето на преместваеми съоръжения и рекламни елементи се използват имоти-частна собственост или имоти-публична собственост. По този начин СОС е излязъл извън рамките на предоставените му със ЗМСМА и ЗМДТ правомощия, въвеждайки в подзаконов нормативен акт норми, с които се ограничава вещното право на собственост, което е от категорията на т. нар. „абсолютни права” и е гарантирано от закона. Правото на собственост включва правото на ползване и разпореждане с вещта, но така, че да не се нарушават установените правни норми. Получаването на средства от използването за рекламна дейност и за поставяне на преместваеми обекти в частни имоти би представлявало неоснователно обогатяване на СО за сметка на собствениците на имотите.

Предвид изложеното, незаконосъобразни се явяват следните разпоредби: чл.36, ал. 1, относно текста: „и заявление-декларация по образец до кмета на Столична община за заплащане на цена за извършване на рекламна дейност”; чл. 45; чл. 51, ал. 5; чл. 65, чл. 66, чл. 67 и Приложение № 2; чл. 68; чл. 72; чл. 74, ал. 1, ал. 2, ал. 3; чл. 75, ал. 2, изречение второ и ал. 3; чл. 76, ал. 1, относно думата „безвъзмездно” и ал. 2; чл. 77, ал. 3; чл. 78, ал. 4; Преходни и заключителни разпоредби - § 7 относно израза: „за които се дължи заплащане на право за осъществяване на рекламна дейност”; § 8; § 14, т. 2, т. 3 и Приложение № 21.

2. Възражението за нарушения на чл. 28, ал. 1, чл. 43, чл. 44 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове е неоснователно. Нормата на чл. 28, ал. 1 от Указ № 883 има диспозитивен характер и допуска членовете на наредба да се групират и без задължително разделяне на части, дялове, глави и раздели. Вярно е, че в заключителните разпоредби на наредбата не е посочена разпоредбата на закона, въз основа на който е издадена, така както изисква чл. 43 от Указ № 883, но този недостатък не е съществен и сам по себе си не обосновава незаконосъобразност на акта. Както от заглавието, така и от текстовете на наредбата може да се направи извод, че се касае за материя, предмет на уреждане със ЗУТ. Становището за противоречие на чл. 11, ал. 4, чл. 17, чл. 23, ал. 4 от наредбата с чл. 3 и чл. 4 ЗОАРАКСД, тъй като немотивирано се създавали нови задължения за стопанските субекти е необосновано, поради това, че текстовете са в съответствие с чл. 56, ал. 2, чл. 57, ал. 1 ЗУТ.

Възражението, че не е предвиден срок за произнасяне от страна на административния орган по чл. 17, чл. 29, чл. 42, чл. 48 и ред за обжалване при отказ също е неоснователно, тъй като се касае за издаване на индивидуални административни актове, по смисъла на чл. 21 от Административнопроцесуалния кодекс. Общият процесуален закон изчерпателно урежда сроковете за издаване на такива актове, както и основанията и реда за тяхното оспорване.

Съдът констатира незаконосъобразност и на други разпоредби от наредбата.

В Глава девета „Административно-наказателни разпоредби” са уредени състави на административни нарушения, свързани с прилагане на наредбата. Но докато текстовете на чл. 80, ал.ал. 1-6 възпроизвеждат нормите на чл. 57а ЗУТ, тези на ал.7 и ал. 8 са вътрешно противоречиви и неясни. На кмета на общината са дадени права да издава задължителни разпореждания към дружества – „доставчици на вода и енергия, да прекратят доставките до определения за премахване обект или елемент”. В случай, че дружеството, на което това е разпоредено не се съобрази, „му се налага имуществена санкция в размер от 5 000 до 50 000 лв.”. Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола са уредени със Закона за енергетиката. Редът за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ се определя именно от този закон и се регулира с наредба на министъра на икономиката и енергетиката (Глава седма, чл. 72-чл. 74 ЗЕ). В случаите, попадащи в хипотезата на чл. 80, ал. 3 от наредбата кметът на общината може само да уведоми съответното търговско дружество-доставчик на енергия и да съгласува действията си, свързани с принудително премахване на обекта, но не и да издава задължителни разпорежданияи да налага санкции. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗАНН общинските съвети при издаване на наредби могат да определят съставите на административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация, но в конкретния случай правата и задълженията на търговските дружества-доставчици на енергия се регулират от специален закон, тъй като се касае за специфична дейност. Поради това, разпоредбите на чл. 80, ал.7 и ал. 8 са незаконосъобразни, като противоречащи пряко на чл.чл. 72 – 74 от Закона за енергетиката. Незаконосъобразен е и текста на чл. 84, с който е въведена административно-наказателна отговорност за „лице-рекламодател, чиито интерес обслужва рекламното послание, извършвано чрез неправомерна рекламна дейност”. Разпоредбите на двете алинеи са неясни, тъй като не са определени точни критерии за „неправомерна рекламна дейност”, за преценка на „тежестта на извършеното нарушение”. Освен това недопустимо в разпоредба, която въвежда състав на административно нарушение е предоставена алтернативна възможност на кмета на общината или на района да преценява, дали да задължи лицето-рекламодател да премахне „поставените рекламни средства” и дали да му наложи глоба, като отново липсват критерии и основания за извършването на такава преценка. Неясна и практически неприложима е и разпоредбата на чл. 86, тъй като липсва регламентация, как ще бъде установено, кога е поставено безплатното съобщение и дали „указаното събитие не се е състояло”. Редакцията на текста създава предпоставки за различното му и нееднозначно тълкуване. За това, разпоредбите на чл. 80, ал. 7, ал. 8 и на чл. 84, чл. 86 следва да бъдат отменени.

За пълнота на изложението е необходимо да бъдат обсъдени накратко и възраженията на останалите жалбоподатели.

Жалбата на Етажната собственост на бул. Княз Дондуков” № 31 е неоснователна. СОС е компетентен да определи специфични условия и ограничителни режими, съобразно особеностите на територията, които произтичат от екологични, исторически, социални и други съображения, вкл. такива, свързани с естетичния облик на градската среда.

Жалбата на Сдружение „Българско гражданско общество” е основателна в частта относно това, че СОС не е материално компетентен да създава правила, задължаващи лицата, които извършват рекламна дейност да заплащат на общината „цена за право на рекламна дейност”, тогава когато рекламните съоръжения са поставени върху имоти, които не са общинска собственост. Основателна е и в частта, относно оспорване текстовете на чл. 51, ал. 5; чл. 72; чл. 75; чл. 76; чл. 77, ал. 3. Съображенията на Съда в тази насока са изложени в настоящото решение. В останалата част, по отношение оспорването на чл. 28, ал. 1, т. 11, т.13, т. 14; чл. 33, ал. 1, ал. 2; чл. 41, ал. 2; чл. 53, ал. 1, ал. 2; чл. 54; чл. 56; чл. 61, ал. 4, предл. 6; чл. 70, ал. 2; чл. 74, ал. 5, ал. 6; чл. 77, ал. 2; чл. 78, ал. 2, предл. 1 жалбата е неоснователна, доколкото се касае за разпоредби, свързани с изисквания за безопасност и естетичен вид на рекламните елементи, за определяне на зони и въвеждане на забрани за поставяне на реклами в централната градска част, в която се намират представителни сгради и върху превозни средства на масовия градски транспорт. Регламентирането на тези условия е в съответствие с правомощията на СОС.

Жалбата на Иван Митов Петров е основателна досежно общите възражения за липса на яснота на използваните понятия и за противоречивост между отделни разпоредби, предвид вече изложените мотиви. Допълнително следва да бъде споделен довода, че отдаването на части от имоти-публична общинска собственост, с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране изисква решение на общинския съвет - чл. 14, ал. 7, вр. ал. 2 от Закона за общинската собственост и не е в правомощията на главния архитект. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗОС общинската собственост е публична и частна. В наредбата такова разграничение не е направено. Изразът „за имоти, които не са публична общинска собственост” (чл. 17, ал. 3; чл. 36, ал. 3 и др.) е използван единствено с цел да се отграничат изискванията към собствениците на частни имоти. Тези мотиви се отнасят конкретно и за текстовете от Глава шеста (чл.чл. 65-68), аргументи за отмяната на които са изложени по-горе. По същество, използването на части от имоти-публична общинска собственост за поставяне на преместваеми обекти и/или рекламни съоръжения срещу заплащане представлява отдаването им под наем, за което следва да има изрично решение на ОС. Не може да се приеме, че с факта на гласуване на наредбата, която допуска и използване на публична общинска собственост за рекламна дейност и за поставяне на преместваеми обекти СОС е дал и санкция за отдаването под наем на общински имоти. Въпросът обаче касае приложението на наредбата, с оглед на бъдещите действия на кмета на СО и на главния архитект, свързани с изпълнение на предоставените им с разпоредбите на чл. 17, чл. 18 правомощия, които следва да бъдат съобразени с чл. 14, ал. 7, вр. ал. 2 ЗОС. Констатациите в този смисъл не налагат отмяна на конкретни текстове от наредбата, които възлагат права и задължения на посочените длъжностни лица, тъй като сами по себе си разпоредбите в тази част са законосъобразни, като съответстващи на чл. 56, чл. 57 ЗУТ. В останалата част възраженията на жалбоподателя Иван Петров са неоснователни, тъй като засягат въпроси, свързани с практическото прилагане на наредбата, а не такива относно нейната законосъобразност.

В обобщение, незаконосъобразни и подлежащи на отмяна се явяват следните разпоредби: чл.36, ал. 1, относно текста: „и заявление-декларация по образец до кмета на Столична община за заплащане на цена за извършване на рекламна дейност”; чл. 45; чл. 51, ал. 5; чл. 65, чл. 66, чл. 67 и Приложение № 2; чл. 68; чл. 72; чл. 74, ал. 1, ал. 2, ал. 3; чл. 75, ал. 2, изречение второ и ал. 3; чл. 76, ал. 1, относно думата „безвъзмездно” и ал. 2; чл. 77, ал. 3; чл. 78, ал. 4; чл. 80, ал. 7 и ал. 8; чл. 84; чл. 86; в Преходни и заключителни разпоредби - § 7 относно израза: „за които се дължи заплащане на право за осъществяване на рекламна дейност”; § 8; § 14, т. 2, т. 3 и Приложение № 21.

Жалбоподателите, чиито жалби са частично основателни не претендират възстановяване на направени във връзка с водене на делото разноски.

 

 

 

По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Административен съд София - град - IX-ти тричленен състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалби на областния управител на Област София, Етажна собственост на бул. „Княз Дондуков” № 31, гр. София, Сдружение с нестопанска цел „Българско гражданско общество” и Иван Митов Петров разпоредбите на: чл.36, ал. 1, относно текста „и заявление-декларация по образец до кмета на Столична община за заплащане на цена за извършване на рекламна дейност”; чл. 45; чл. 51, ал. 5; чл. 65, чл. 66, чл. 67 и Приложение № 2; чл. 68; чл. 72; чл. 74, ал. 1, ал. 2, ал. 3; чл. 75, ал. 2, изречение второ и ал. 3; чл. 76, ал. 1, относно думата „безвъзмездно” и ал. 2; чл. 77, ал. 3; чл. 78, ал. 4; чл. 80, ал. 7, ал. 8; чл. 84; чл. 86; Преходни и заключителни разпоредби - § 7 относно израза: „за които се дължи заплащане на право за осъществяване на рекламна дейност”; § 8; § 14, т. 2, т. 3 и Приложение № 21 на Наредба за преместваемите обекти, за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община, приета от Столичния общински съвет с Решение № 24 по Протокол № 4 от 20.12.2007 г., като незаконосъобразни и ОТХВЪРЛЯ жалбите в останалата им част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен Съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

 

В заключение констатирам, че ако не се борим и развиваме правно, ставаме жертва на глупави, некъдърни, некомпетентни и жалки общински чиновници, които нямат власт по закон.

С надежда че съм полезен!

[dog123]

2008 до колкото видях е началото на сагата.

Да кажем грубо 3 години разправия.

И що файда?

Много загубено време, а някой ще си го премести от единия в другия крачол.

[01]

2008 до колкото видях е началото на сагата.

Да кажем грубо 3 години разправия.

И що файда?

Много загубено време, а някой ще си го премести от единия в другия крачол.

 

Тук си абсолютно прав!

За мен това обаче, е вид игра и удоволствие, тренировка.

Някои ходят на фитнес, аз не.

Гимнастика на ума и проверка на пукнатините на системата.

Признавам че спестих доста пари от потенциални АУАНН.....

Ако тази енергия и време бях насочил в друга област, щеше да е по интересно.

Уважение за констатацията.

......................................

Свободното време е наказание за мен. :oops:

Безинтересно прекараното време също.

Това разбира се са оправдания- те се прав. ](*,)

[Guest vankovarnata]

2008 до колкото видях е началото на сагата.

Да кажем грубо 3 години разправия.

И що файда?

Много загубено време, а някой ще си го премести от единия в другия крачол.

 

Тук си абсолютно прав!

За мен това обаче, е вид игра и удоволствие, тренировка.

Някои ходят на фитнес, аз не.

Гимнастика на ума и проверка на пукнатините на системата.

Признавам че спестих доста пари от потенциални АУАНН.....

Ако тази енергия и време бях насочил в друга област, щеше да е по интересно.

Уважение за констатацията.

......................................

Свободното време е наказание за мен. :oops:

Безинтересно прекараното време също.

Това разбира се са оправдания- те се прав. ](*,)

 

нЕ видях присъдени париииииииииииииии. През 2007 осъдих ОПП за 16000 иги взех за година. Явно си се оспал във времето. Сега ви взимам 2000лв. по същата постановка. smile168