многоточков инжекцион- принцип на работа

[biser.or]

copy/paste

 

Инжекционната система за впръскване на гориво се състои от датчици за отчитане на различни параметри, компютърна система управление и дюзи /инжектори/ впръскващи в точно определен момент точно необходимото количество гориво директно в цилиндрите /за т.нар. пълен или многоточков инжекцион/.

 

Датчици – за да знае какви са условията на работа на двигателя компютъра чете информация от различни датчици:

- датчик за температурата на водата в охладителната система. Почти винаги този датчик е различен от датчика за темпетарурата на водата, който се ползва за индикатора на таблото. Особено голямо влияние този датчик оказва при студен двигател;

- датчик за температурата на входящия въздух;

Най-общо казано колкото е по-ниска температурата, толкоз по-голямо предварение на искрата е необходимо, а ако температурите са много ниски може да се наложи да се обогати и горивната смес. Обикновено датчиците си променят съпротивлението в зависимост от температурата.

- датчик за положението на дроселовата клапа, т.е. колко е натиснат педала на газта. Естествено като натискаме повече педала трябва да се подава повече гориво. Обикновено датчика е нещо като потенциометъра за усилване и намаляване на старите радиоапарати;

- датчик за скоростта на движение на автомобила. На двигателя не му е все-едно дали работи на 4000 оборота с газ до половината на 1-ва или на 5-та скорост. Данните от този датчик се ползват за спиране подаването на бензин, когато спирате с двигател – не подавате газ за да забавите автомобила. Компютъра засича, че оборотите са високи без да се подава газ и автомобила се движи по инерция – спира подаването на гориво докато оборотите не спаднат до нормални граници и се осъществява икономия на гориво;

- дебитомер, датчик за определяне на количеството въздух постъпващо в цилиндрите на двигателя. Колкото повече въздух влиза, толкова повече гориво би следвало да се подава. В най простия си вид е една жичка, която се нагрява от протичащи през нея ток, а се охлажда от преминаващия въздух. Като се премери температурата й, може да се оцени количеството постъпващ въздух. Обикновено е скъпичък и има навика да се прецаква, ако двигателя "кихне" в смукателните колектори и няма предпазни клапи;

- датчик за начало на детонации. Колкото по-рано се подаде искрата, толкова по-добре се оползотворява енергията на изгарянето на сместа в цилиндъра. Ако се прекали с ранното подаване на искрата се навлиза в нежелателен режим на работа вреден за двигателя и се чува т.нар. чукане на буталата. За да се осигури максимално предварение без да се прекали компютъра ползва информацията от този датчик:

- датчик да положението на коляновия вал. По-рано за целта са се използвали чукчета и наковални, а сега основно датчици на Хол или оптични датчици. Целта е да се подаде информация в какво точно положение е коляновия вал за да може компютъра да прецени кога да подаде искрата и горивото в цилиндъра;

- датчик за нивото на вакуума в смукателните колектори;

- датчик за обогатяването на сместа, т.нар. Ламбда сонда. За пълното изгаряне на 1 кг. бензин е необходим 14,7 кг. въздух. Ако въздухът е повече сместа е бедна, ако е по-малко сместа е богата. Ако отклоненията не са големи при бедна смес двигателя е по-икономичен, а при богата смес е по-мощен. Ламбда сондата при бедна смес подава напрежение към 0.2 волта, при богата към 0.8-0.9волта, а при оптимална смес – към 0.45 волта. Чрез нея компютъра разбира каква е сместа и ако е бедна я обогатява, ако е богата я обеднява. Реално при работещ добре двигател сондата сменя състоянията си в двете крайности /0.2 и 0.8 волта/ многократно в една секунда, а не е “заспала” на 0.45 волта! Работата й може да се наблюдава с осцилоскоп. Обикновено сондата е с един или 3 броя изводи. Когато е с един извод е без подгряване и трябва горещите газове от двигателя да я загреят до към 300 градуса за да почне да работи, а когато е с 3 извода си има и верига за подгряване с ток за да загрее по-бързо.

 

Възможно е да има и някакви други датчици, но мисля, че тези са основните. Също така не всички системи имат всички тези датчици. Колкото е по-проста една система ползва по-малко датчици.

 

 

Компютър – в него е заложена програма как да се държи при различните режими. При по-старите коли като се откачи акумулатора всичко се връщаше към фабричните данни, а новите коли не можеш ги излъга така баламски. По-старите компютри си караха само по програмата без много да му “мислят”. Следващото поколение компютри вече се самообучават. Целта, е компютъра да бъде предварително подготвен за всички възможни реални режими на работа на двигателя.По-късно към компютъра се интегрират и системи като имобилайзер и т.н. Компютъра управлява и началното стартиране на двигателя, като подава повече гориво. Двигателите с инжекцион нямат смукач!

При повреда на някои от датчиците компютъра ги игнорира и минава в авариен режим на работа на двигателя с цел колата да не спре на пътя. По принцип програмата е така направена, че двигателя да не се повреди, но разхода и екологията се жертват в името на това да се прибереш. Не очаквайте обаче да се приберете с дефектирал датчик за положението на коляновия вал – той няма как да се игнорира.

 

- дюзи /инжектори/. Намират се срещу смукателните клапани и имат електромагнит, който при подаване на електрическо напрежение отпушва дюзата и тя впръсква гориво в цилиндъра. От продължителността на впръскването зависи колко гориво се подава, а е важен и момента на впръскване. Към тях се подава бензин с доста високо налягане, а когато се кара само на газ дюзите имат навика да се запушват. При новите инжекциони компютъра от време на време си проверява съпротивлението на дюзите и когато то се е променило се “сърди”. В този случай се налага да се слага емулатор на съпротивлението на дюзата при работа на газ.

 

 

 

Единствено с многоточкови инжекциони съчетани с катализатор и една или две Ламбда сонди е възможно покриването на екологичните изисквания към момента на производството на автомобила.

[Оги]

:smt017

Същото важи и за едноточковите /моно/ с таз разлика че впръскват бензина от една дюза за вс. цилиндри.