Jump to content

skoda-auto.bgautozone.bgskodaclub.bg

Бишкек, Киргистан


Владо©

Recommended Posts

Днес(най-после) ще ви “изведа” на задгранична екскурзия. На вниманието ви предлагам ... Киргистан. Ще ви разкажа за командировката си там – погледната през моите очи, в малко по-“ларж” вариант, за да не ви откажа съвсем да посетите тази иначе доста интересна страна. И така....

Пътуването ми започна като “бял човек” – от Втори терминал на Софийското летище, където със задоволство установих, че любимата ми торта “Гараш” е най-после оценена подобаващо и струва “скромните” 7 лв. (парчето, естествено!). Ако на някого му е поприседнало – може срещу още 2 лева да си прекара хапката с глътка кафе. Настаних се в “комфорта”, предлаган от “Аэрофлот” и с надежда за приятно пътуване се опитах да се поотпусна. Да бе! Уж не съм от най-височките, ма явно краката ми се удължават, като седна, щото нямаше начин да се “разположа удобно”. Добре, че е коланът – да те държи в положение “хемороиди първа фаза” с плътно прилепен гръб към облегалката. Малко раздвижване настъпва, когато раздават храната, но то е най-вече, защото се чудиш къде да вденеш всичката посуда, дето са ти я дали, която, като капак на всичко, е и доста повече от количеството храна. След има-няма два часа кацаме на летище “Шереметиево 2”. Нали не храните убеждението, че е лесно да се намери “дупката” за транзитните?! Около-средно-статистическата ми интелигентност, както и насаденият в мисленето ми нерационален комунистически модел, ми помагат да я издиря и дори съм сред първите на опашката. Изчакваме да се съберат всички “транзитни” от самолета, после от още един (или два) самолета и чак тогава тётя с отегчена физиономия започва да ни обработва документите. Опитва се да ми пробута поглед в стил “Знам, че нещо не ти е наред, по-добре си кажи веднага”, ма аз й се усмихнах мило-мило и й показах поканата си от Министерството на аварийните ситуации на Киргистан. Забелязал съм, че всички тёти се респектират от думички като “министерство”, “правителство”, “ядрени” и “аварийни”, особено написани на хартия. Та изгрухтя милата жена да минавам нататък, което беше 2-3 метра, където спрях пред поредната врата. Оказва се, че дори и минали паспортния контрол, трябва отново да чакаме нечие благоразположение, за да ни пуснат в лелеяната транзитна зона на летището...Където ни чакаше поредната изненада – там няма къде да се седи! Бях втрещен от вида на налягали по земята върху вестници (руски, разбира се, надали някой е имал далновидността да си вземе от вкъщи) разни мъже и жени, които на улицата биха ми приличали на сериозни и заможни хора. Но осемте часа прекарани на руското летище, обърнаха представите ми, определено. След като обиколих всички магазини за парцалки (доста скъпи), книги (много доста скъпи) и музика (доста много доста скъпи), опитах да изпръскам всичките мъжки тестери на парфюми върху себе си (не стана – зареждат нови, гадовете!), пийнах руска биричка за скромната сума от 5 евро кенчето, ядох блины за още по-скромните 15 евро, около “Сънчо” по тяхно време, вече си мечтаех за една “Комсомольская правда” с петдесетина страници, които да подложа под евфемизма за задник – “седалищен орган” , както и за свободно стъпало, на което да седна... Да де, ма следващия път – всички стъпала са плътничко окупирани от всякакви хора от още по-всякакви народности. Решавам да поседна поне на място, дето винаги може да се седне. Окрилен от указателната табела, смело се отправям на път. След 2-3 минутно обикаляне, намирам вратата на заветното “заведение”... препречена от количката на мила лелка, гледаща неприлично...предпочетох да повървя още десетина минутки, за да намеря другото “заведение” – да, те наистина са само две за целия транзитен отдел. С развинтеното си въображение (и глупаво направлявана логика) започнах да си представям едни приятни борови миризми, една мека бяла хартия, едва ли не музика... Излязох след около 2 минути – запотиха ми се очилата от сълзите, предизвикани не от умиление, а от миризмата – която можеше да бъде и борова – в някой паралелен свят.

След около 2 часа вече с нетърпение очаквах да се кача на самолета и да се махна от тази лепкава атмосфера. Обявиха ни гейта, наредихме се на поредната опашка за чекиране на багажа и телесата ни. Мислех си, че съм достатъчно изморен, за да не мога да се учудя на нищо....лъгал съм се! Малко преди да мина рентгеновия контрол, с удивление видях, че изходът, към който така напористо съм се насочил води до....Дубай! Ако тогава знаех какво ме чака, с удоволствие бих заменил Бишкек с Дубай, но уви – не знаех. Бързичко се устремих към бюрото за справки, където огромна тълпа се опитваше да задуши двете лелки с обездушени лица. Слава Богу, братушките са откраднали и идеята за информационните табла от някъде, та видях, че изходът ми е не точно този, на който чаках. След още едно почти незначително усилие на фона на всичко досега, минах контрола и на правилния изход зачаках да ни поканят да се настаним в комфортния самолет на прекрасната авиокомпания “Аэрофлот”. При това бях седнал!!! Е, след няколко минутки еуфорията ми беше пресечена като полетът на муха, ударила се в стъкло – оказа се, че няма самолет, който да ни закара до заветния Бишкек! И трябваше да чакаме още два часа, за да докарат друг. Ма аз вече бях седнал и ми беше все тая, ако ще и да ме бяха върнали в България – пак щях да си седя – все пак в самолетите не допускат правостоящи... засега.

Е, след още четири часа (само четири – изобщо защо ли ги споменявам) и поредната порция малко-хлебче-с-малко-масло-и-нещо-си-стоплено-на-микровълновата, в безумно ранния час 5-и-малко кацаме на международно летище “Манас” в Бишкек. Ето това е страната, до която се добрах така трудно (и бавно): 001.JPG . Разбира се, мечтата ми за топъл душ и легло се отдалечи безметежно, научавайки, че всъщност никой не ме чака, за да ме посрещне. Както се сещате, всички телефони, които са ми дадени, са стационарни и служебни на великото Министерство, което ме е поканило, а денят на пристигането ми е все пак събота, за да може да ми е съвсем гадно и прецакано. Е, срещу 20 евро местните са навити да те откарат до “гостиницата”, която се оказва на другия край на града (естествено – нали не си мислите, че това е всичко?!?!). Е, шофьорът на таксито (което е обикновен автомобил, със закачена магнитна табела “taxi” на нея, която се слага, като имаш нужда от допълнителни пари), се оказва доста разговорлив и ми прави един опознавателен тур из града. (Тук е мястото да отбележа, че всъщност изминатите километри не бяха никак малко, пък и “турът” не се отклони много от “най-прекият път”, ма нали се сещате след найсе часа път колко ми е било до “да ви покажа сега парламента”...ма пък и двайсет евро са си двайсет евро все пак). Е, след около още 40 минутки – тук започвам вече да разсъждавам за разтегливостта на времето и неговата условност – стигаме до “Гостиница Исък-кул”. 002.JPG

.... Сигурно ви прави впечатление, че използвам доста руски думи. Това не е, за да се правя на много знаещ, а защото в Киргистан освен киргизкият, руският е също официален език. Откакто на 31 август 1991 г. киргизите са обявили независимостта си от СССР, там все повече се налага киргизкият (естествено!), но все още всички говорят руски.... че изобщо не си представям да заговоря киргизки. Вярно, немалко думи имат арабски (или турски, знам ли какви точно) корени и си звучат направо като на български – “кумис” – кобилско мляко, ако някой е забравил, “перде” – завеса демек и т.н. ...

Та настанявам се във въпросната “гостиница”, която само отвън изглежда толкова добре. Отвътре се оказва, че нищо не се е променило от 50-те години на миналия век – едни износени килими, едни врати като от Окупацията, поне стаята, мисля си, да е по-читава... да бе – ще ми се. Едни пост-комунистически ламперии, банята в ужасно окаяно състояние, ма нали трябва да расте “бодра смяна” – на нея не й се полага топла вода, работещи кранчета, камо ли тапа за ваната (бе луд ли съм, то топла вода няма, аз вана ще пълня... ма от друга страна – ако бях от “бодрата смяна” на Чукотка – ледена вана щеше да ми се отрази ободярващо – ма никой не се е сетил...). След няколко часа в подобна неуютна обстановка вече решавам, че съм отпочинал и започвам да се разхождам из града. Единствените “красоти”, на които попадам, са трафопостове, качени на варели или бетонни пръстени за кладенци, насред улицата. 003.JPG , както и на някаква странност, озаглавена “Музей” на открито. Всъщност много ми наподобяваше на нашия монумент пред НДК, само че в по-разгърнат вариант. Явно поредният многознайко се е бил развихрил, а сигурно е спечелил и маса пари от това си безумие: 004.JPG .

Е, за моя голяма радост се оказа, че хотелът ми е на няколко километра от града, така че разглеждането на центъра остана за друг ден. Няма да ви занимавам с организацията на служебните ми забавления, можеше да е и по-добре....С радост установих, че все пак имат (и почти знаят как да ползват) компютри, интернетът им е безумно скъп и още по-безумно бавен (как ви се струва скорост 100b/s – на мен – ужасно!), токът им е на 220V, щепселите са им като у нас, кабелната в хотела им има 2 киргизки програми (на киргизки, естествено, кой ще превежда за някакви си чужденци?!) 2 руски и един “Евроспорт”.

В предпоследния ден успяхме да сгъстим така програмата си, че да идем до прочутото им езеро “Исък-кул” (аз честно казано, не го бях чувал дотогава, ма нали така се казва във всички повествования – “прочутото”). 001.JPG Срещу скромните 25$ на човек, ни организираха екскурзийка, започнала в 8 сутринта и приключила около 22ч.

Може би тук е мястото да споделя познанията си за валутата на Киргистан и курсовете й. Официалната им валута е “сом” (да, като рибата, така се и произнася), като курсът е 35 сома за един $ и 51 за едно ?. Като имате предвид, че 200$ е една доста добра заплата, смятайте какъв стандарт успяват да поддържат....

По пътя (който не е никак малко – около 3-4 часа с автобус) имахме възможността да разгледаме Тяншан и тук ще поизоставя саркастичния тон. Гледките, които видяхме са наистина величествени и си заслужаваха несгодите.

005.JPG006.JPG007.JPG008.JPG009.JPG010.JPG011.JPG012.JPG013.JPG014.JPG Планината Тяншан се простира почти изцяло на територията на Киргистан. Страната се намира в Средна Азия и заема цялата средна и западна част на планинския масив. Преводът на името й значи “Небесната планина”. В подножието й се намира “пътят на коприната”, който следвахме почти през цялото време. Красотата на планината идва от контрастните гледки, които предлага – зеленина и цветове в подножието и сняг по върховете.

По пътя спряхме при “Бурановата кула”. 015.JPG Киргизите са дружелюбни и радушни хора, за които всеки гост е “пратеник от Бога”. Техният епос е осеян с легенди и митове – някои от тях доста наивни, някои не толкова. В основата са борбата между доброто и лошото, несподелената любов, силни страсти... Легендата, свързана с кулата на Буран е следната: на хана Буран (да, и там си имат “ханове”, като при нас) му се родила дъщеря. Повикал той мъдреците, за да кажат по някоя хубава дума – всички се изредили – кой от кой все по-хубави неща нареждал, само последният казал: “Преди да стане дъщеря ти на 16 години ще умре”. Ядосал се ханът, построил една кула до двореца си, затворил мъдреца в подземието, а на върха качил дъщеря си. На 16-тия й рожден ден, той се качил с поднос с грозде, за да я поздрави. Е, в гроздето имало скрит отровен паяк, който ухапал девойката, тя умряла и предсказанието се сбъднало. Самата купа е висока двайсетина метра, с адски стръмни стъпала 018.JPG . Сегашният й вид е доста по-различен от оригиналния, но през 1974 г, когато са направили реставрацията й, са решили да изглежда така, тъй като няма запазени подробности за орнаментите й. Днес – къде поради липсата на пари, къде поради неустойчивата скала, от поселището са останали много малко части – два олтара 016.JPG, каменно гробище 017.JPG020.JPG и затрупани от пръстта жилищни помещения.

Разходката ни продължава в посока езерото. По пътя подминаваме гробище с типичен изглед: 022.JPG. Вярването на киргизите е, че колкото по-хубава гробница построиш за родителите си, толкова повече ги уважаваш. И понеже те имат големи сравнително равни площи, не е проблем гробището им да е с размера на малък квартал....

Най-сетне стигаме до самото езеро. То наистина не е никак малко по площ, интересното е, че в него се вливат над 300 реки, а то от никъде не изтича. Предполагам, че скалната порода отдолу, бивайки пясъчник, пропуска много вода и тя става “подпочвена”. 023.JPG, 024.JPG025.JPG026.JPG Самото езеро наподобява много нашето Черно море. И, както у нас, в летния сезон е адски трудно да се намери квартира. С тая разлика, че срещу двайсетина долара спиш цяла седмица. Поради факта, че Киргистан е предимно аграрна страна, бабата, която ви е приютила за лятото, най-вероятно ще ви гощава и с ябълки, круши, зеленчуци...

Продължавайки по пътя ни в околовръст на езерото, попадаме на поредният музей. Този път не на комунистическото безумие, а на.... прастари художници. 029.JPG030.JPG031.JPG032.JPG033.JPG034.JPG Интересното е, че всичките тези камъни са си били там – никой не е донасят специално, просто прастарите “творци” са си харесали мястото – има си хас, с тая гледка: 027.JPG028.JPG .

Е, стига с “приятния тон”, защото е време да се връщаме в Бишкек. Не че това е лошо като идея – пък дори и в “гостиницата”, където имат само по един ключ от стая и като си го изгубиш, ти сменят бравата...или не ти чистят стаята, защото не си си оставил единствения ключ на рецепцията... Не, не заради това, просто на около 2 км от въпросния хотел, нафтата на наетия срещу толкова много пари автобус свърши!!! Странничко звучи нали? Пак ще го напиша – 19 250 сома не стигнаха, за да се напълни резервоарът на автобуса повторно, за да стигнем благополучно до края.

Както и да е. Изпълнен с впечатления и “впечатления” решавам на другия ден да поразгледам все пак града, тъй като това е единственият ми шанс – пък и да понакупя някой и друг подарък. Девойката, която ни беше гид до езерото – Юля - ми предлага да ми покаже града, тъкмо да си свърши и тя някоя и друга работа. Съгласявам се и ето ме – вече на “градска” екскурзия из Бишкек. Градът възниква като крепост със странното име “Пишпек”. По времето на комунизма, е преименуван на “Фрунзе” (между другото на летищата още съкращението на града е FRU – да не се чудите от къде идва). Михаил Василевич Фрунзе е бил киргиз, военачалник в Червената армия и е направил доста за града и народа си. Самият град е запазил “военната си структура” и там улиците се пресичат под прав ъгъл, както и всеки квартал е почти идеален квадрат. Юля имаше поредната легенда в торбата относно името на града – “бишкек” се нарича уредът, с който се избива маслото от млякото (и на български го знам, нищо, че съм “градско чедо” – нарича се “бучкало”..поне това е едно от имената му).

Първата ни спирка е пред паметника на Кожомкул. Името звучи странно, но такъв човек наистина е имало. Отличавал се е с огромния си ръст – над 2 метра и огромната си сила. 035.JPG036.JPG Поредната легенда гласи, че той трябвало да се качи на една планина, за да види дали “лошите” не идват, за да нападнат града. Да, ама конят му не издеянил под килцата му и рухнал. И за да го спаси, Кожомкул го нарамил, качил се до върха, видял, каквото му трябвало и слязъл с коня на рамо. Толкова се бил разгорещил, че облягайки се на една скала, оставил отпечатъка си на нея. Е, идеята е, че дланта на чийто младеж съвпадне с отпечатъка, ще стане силен и могъщ предводител като Кожомкул.

Юля ме помъква към самия център на града, където се издигат два внушителни с височината си паметника. Единият е символ на града и държавата им: 037.JPG038.JPG . Този символ присъства и на знамето на страната: Flag%20of%20Kyrgyzstan.jpg Символизира върха на шатрата – това е единственото място, от където излиза димът и от където влиза слънце в шатрата. Малко по-надолу по централната улица се издига вторият паметник: 039.JPG. Това е пилонът с държавното знаме и държавния герб: Emblem%20of%20Kyrgyzstan.jpg . Всяка сутрин почетната гвардия издига знамето и герба, а вечер ги прибират – може би, за да не плащат нощни надници на гвардейците. Няколко изгледа от паметника на дружбата (колко мило и по комунистически звучи само):

040.JPG; “белият дом” на техния президент (опитах се да преброя стаите...ами май целият ни клуб с всички членове ще се съберем там, че и няколко стаи под наем ще имаме да даваме): 041.JPG. Накрая, достатъчно обогатен от преживявания, се домогнах до мечтания пазар, от който да купя малко джунджурийки: 042.JPG043.JPG044.JPG Честно казано, впечатлението ми е, че съм попаднал на пазар “Илиянци” в София. Само различните шапчици и типично-киргизки стоки разваляха “магията на внушението”. Иначе – поради голямата близост на Китай (Киргистан има обща граница с тях), стоките са с разнообразието и качеството, на което ние сме свикнали... и на което май цял свят започва да свиква.

Ами това е от мен – няма да ви занимавам с обратния път за България, започнал в умопомрачителния час 5:40, нито за глупавото им изискване всеки посетител за повече от 5 дни, да си вземе бележка с печат от хотела, което никой не ми беше казал да направя (е, направих се на луд при типично българският въпрос на митничаря “и какво правим сега?”), нито за дванайсетте часа престой на московското летище, и дори само бегло ще спомена за самолета на “Хемус Еър”, в който в каквато и поза да сядах, коленете ми се посиниха и изръмбиха... Няма да ги споменавам, за да не ставам пак саркастичен, пък и за да не развалям удоволствието, което изпитах, че съм се върнал жив и здрав в България, че и багажа ми не загубиха. От това по-хубаво – здраве му кажи!

Владо© edit: Телефонът на Юля е : +996 772 10 36 01, e-mail: k_yulechka@list.ru

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Много готин репортаж !

Беше ми наистина интересно. Все едно гледам "АТЛАС", имаше едено предаване преди години и го водеше един много готин човек...

Благодаря за приятните моменти !

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Владе, браво, приятелю, отличен репортаж. Съжалявам само за всичките неудобства, които си изпитал, но ти благодаря за увлекателното четиво.

 

Поздрави.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Владо, мерси за интересния и поучителен пътепис! След време ще осъзнаеш, че всички тия перипетии само правят пътешествието ти още по-незабравимо. Бъди доволен, че работата ти е свързана с подобни интересни пътувания до екзотични места, за разлика от моята - забоден по 8-9 часа пред компа в офиса, мога да ги гледам само на снимките, направени от теб :)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво бе, Владе! И се посмях и се обогатих, благодарение на теб - за пореден път! Благодаря за което! Само не разбрах тарифата на Юля за екскурзията в даун-таун ;) Все пак девойка пишеш, че е... /Абе...мноооо каманак в тая държава бре.../

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Браво бе, Владе! И се посмях и се обогатих, благодарение на теб - за пореден път! Благодаря за което! Само не разбрах тарифата на Юля за екскурзията в даун-таун ;) Все пак девойка пишеш, че е... /Абе...мноооо каманак в тая държава бре.../
Благодарение на неустоимия ми чар - Юля не искаше да вземе пари, но накрая с нежелание взе 15?, като каза, че е бедна студентка...която кара Хонда Сивик...ма баща й бил вносител на Хонди...ма това е вече друга история ;)

Ще намеря мейла й - имам й го и ще го сложа в поста си - ако все пак някой е решил да мине "по стъпките ми", ще му е полезен ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 10 месеци по-късно...

Днес намерих време да прочета пътеписа за тази непозната страна.

Остана да кажеш и дали тази Юля е била хубава?! :mrgreen:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

... Остана да кажеш и дали тази Юля е била хубава?! :mrgreen:

Да и дали може да готви! smile048

Браво за подробната информация!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Леле "много готино" си си прекарал, интересно е да се посещават различни места ама честно казано не бих си причинил всичките главоболия които описваш. Иначе благодаря наистина се чувствам обогатен със знания за още една страна за която нищо не знаех!!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...

Важна информация.

За да използвате този форум, трябва да се съгласите с нашата Политика за лични данни. Трябва да се съгласите и с използването на бисквитки (cookies), които помагат за пълната фунционалност на форума. Може да настроите през вашия браузър кои бисквитки искате да се използват. С натискане на бутон "Потвърди" удостоверявате съгласието си с нашата Политика за лични данни и използването на бисквитки.