Jump to content

skoda-club-bulgaria.bgskoda-auto.bgskoda-auto.bgskoda-auto.bgskoda-auto.bgskoda-auto.bgpepino-racing.comtraxxas

Пещера Съевата Дупка


PRR

Recommended Posts

Маршрут подходящ за събота-неделя. На 80-90 км от София. Пътя е предимно магистрала. Само последния участък е много тесен, но без дупки! Бъдете внимателни за насрещно движещи се!

 

Resize%20of%20P5010071.JPG

Resize%20of%20P5010069.JPG

Resize%20of%20P5010066.JPG

Resize%20of%20P5010034.JPG

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пещерата Съева дупка - царството на долната земя

 

Текст: Радослав Райков, 20 Април 2006 г.

 

Необикновени природни феномени са пещерите. В тях човек може да се почувства като в приказка или да изпита най-страшния си кошмар. България е осеяна с пещери, но само някои от тях са пригодени за посещения. Една от перлите сред българските пещери е Съева дупка. Тя не е най-голямата, не е най-дългата, не е на две или три нива, но е сред най-красивите и “музикални” пещери.

 

Пътят до нея е лесен. От София се тръгва по магистралата за Варна. Когато стигнете Ябланица, продължавате още малко до разклона за път Е83. Нагоре е Луковит, а надясно - Велико Търново. Завивате по него и само след 5 км е с. Брестница. Голяма кафява табела в центьра на селото ориентира, че пещерата е само на 4 км от тук.

 

Цената на билета за вход е 2 лв. Гидът ни пръв влиза в земните недра, а ние го следваме в дълга редица. Еко-пътеката, изградена от бетон, е тясна. От двете й страни се разсипват познатите сталагмити и сталактити, с дължина от няколко сантиметра, до метър и половина - два. Напластени на десетки слоеве от капките вода, те наподобяват разтапяща се топка сладолед, потекла по вафлената фунийка.

 

Първата ни спирка е пред голям сталактон, за образуването на който са били нужни вероятно няколко столетия. Това е невероятно творение, създадено като че ли не на нашата земя. И действително, ние сме в царство на Хадес, на долната земя, според всички легенди и тук нещата изглеждат различно.

 

Много по-различно е всичко, когато напуснем тунела и се озовем в една от най-големите пещерни зали в България. Общата й височина е 60 метра. В сърцето й се издига огромен сталактон, съставен от стотици по-малки, подобно на готическа катедрала, с многобройни украшения и орнаменти. Това е краят на пещерата, но нейното разглеждане едва сега започва. Защото за разлика от другите пещери, които са галериен тип /преминава се от зала в зала, след което човек се връща/, тук тунелът е съвсем къс и само след няколко минути попадате в главната зала. Пътеката се извива по снагата му, между множество сталагмити и сталактити. После се спуска от другата му страна, излизайки пак в залата, но в противоположния й край. Изкачвайки се по т. нар. кучешки зъб на тиранозавъра, стигаме до Органът. Гидът ни удря с метална пръчка по надиплената му повърхност и дори съставя мелодия. Подобни “музикални инструменти” има на още няколко места в Съевата дупка.

 

Спускаме се по тесните мокри и хлъзгави стъпала. Отдясно се простира дълга вкаменелост, подобна на завеса, а отляво - същински замръзнал водопад в карамелен цвят. Срещу нас пък е Радостта на Венера - огромен фалос, с всички прилежащи му атрибути, скрит в малка ниша

( показва се само ако в групата няма деца!).:D :D

 

Продължаваме надолу и поемаме по бетонната пътека, извиваща в дъга, обратно към зала Космос. Около нас са сталагмити и сталактони, които сякаш "кипят" на вълни, извиращи от вътрешността и разливащи се по повърхността. Стените се приближават, таванът се снишава и накрая се открива нисък сводест отвор, през който да излезем.

 

Отново в голямата зала нашият гид ни обръща внимание на онова, което се намира над главите ни - единствените по рода си в България хеликтити. Това са сталактити, израсли настрани, а не надолу, поради постоянното въздушно течение, което носи капките вода настрани. Тънките каменни иглички бяха пораснали наляво - гледка, която може да се види само на това място.

 

Обиколката завършва с разглеждането на една ниша вдясно и малко свободно време в централната зала. Помещението се осветява от светкавиците на десетки фотоапарати, запечатвайки величието на природата. Чудовищният сталактон в средата, ограден от прилежащите му сталактити и сталагмити, прилича на настръхнал звяр, отворил зъбатата си паст. При повече въображение можете да се почуствате герой от “Джурасик парк”.

 

Пещерата Съева дупка е един от 100-те Национални туристически обекта и след нейното възстановяване определено си заслужава да се види. А посещението й спокойно може да отнеме цял един ден и да ви зареди с невероятни емоции.

 

Източник: cherga.bg :D

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пещерата е страхотна! Ако не се лъжа е най-богатата на образувания в Бг и дори в челната десятка в Европа (или света). Пътя до там е перфектен, както писа PRR. Да добавя само, че срещу символично заплащане се наема водач + екипировка и се предлагат допълнителни емоции :mrgreen:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Пещерата е страхотна! Ако не се лъжа е най-богатата на образувания в Бг и дори в челната десятка в Европа (или света). Пътя до там е перфектен, както писа PRR. Да добавя само, че срещу символично заплащане се наема водач + екипировка и се предлагат допълнителни емоции :mrgreen:

 

напълно подкрепям, само да добавя - идете добре екипирани и с връхна дреха, че си е бая хлад долу. Не са препоръчителни също скъпи обувки и светли дрехи - колкото и да си избираш пътя пак си излизаш кален до колене :mrgreen:

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 5 месеци по-късно...

Аз искам тук да добавя, че зад къщичкатаа, където продават билети има едно много яко "лабиринче" направено за деца и не само за деца. От паркинга като се тръгне по една малка пътека наго се стига до Via ferrata http://www.viaferrata-bg.com/, това е едно страхотно изживяване за непрофасионални алпинисти.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мдаа, от Брестница е едната баба на жената. Често й ходим на гости и като подминавам табелата все си викам "следващият път ще ида да видя пещерата". И така до днес :oops: Надявам се скоро да отида да я разгледам.

Не съм съгласен с упътването на Радослав Райков. Странното е, че е от 2006 г., т.е. отдавна не е нужно да се минава Ябланица, така, както беше преди години. Като свърши магистралата, пътя е един, стига до разклона за Русе, вие продължавате на дясно, по варненския път. И малко след това се влиза в с. Брестница ;)

 

PRR, много хубави снимки ;)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...

Важна информация.

За да използвате този форум, трябва да се съгласите с нашата Политика за лични данни. Трябва да се съгласите и с използването на бисквитки (cookies), които помагат за пълната фунционалност на форума. Може да настроите през вашия браузър кои бисквитки искате да се използват. С натискане на бутон "Потвърди" удостоверявате съгласието си с нашата Политика за лични данни и използването на бисквитки.