Jump to content

skoda-auto.bgautozone.bg

Топ потребители

Най харесвано

Showing content with the highest reputation since 17.09.2021 във всички области

  1. Ровя си из нета и на какво попаднах... Статията е написана без мое знание... Доста готино ми стана!!! https://www.auto.cz/bulhar-udelal-ze-skody-100-neotrely-rat-rod-jak-se-vam-libi-141127?utm_source=facebook&utm_medium=dave
    16 points
  2. Днес се получи една много яка среща с доволно количество емоции , гости от Пловдив , приятна раздумка , абе хубаво си беше , а и се посъбрахме Акцента на дена беше връчването на ключовете на Бореслава и самата тя ето малко снимки от мен Ще започна с малко общи Това празно място не е случайно А сега ! И малко мъжки любезности Ето тук наблюдаваме един доволен клиент ! От Пловдив на крака дойдоха да се снимат с нея Като цяло си бяхме атракция , даже една патрулка обикаляха около колите и им се кефиха Толкоз от мен Поздрави на всички
    11 points
  3. 11 points
  4. И... Първата разходка вече е факт... 100на км из София ... безценни и безаварийни ! Ми Първо.... "Търкай и не мъркай" ? И веднага след това.... МНОГОООО УСМИВКИ Подпират се новите Шкоди... А разходката продължава да е много приятна В заключение.... Емоцията да се возиш и шофираш такъв автомобил из "баш центъра" на София е неповторимо. Стара кола по стари улици Благодаря на @Боре за прекрасните часове и километри... Скоро още инфо... ?
    11 points
  5. Разходих я, да. До близката гумаджийница да припомпя гумите. Иначе в повечето случаи съм така, като на долната снимка. С парцала, че Патрик може да не я хареше. ? Но, догодина живи и здрави може и да я покарам. Очертава се някакво активиране в задномоторните среди и сигурно ще има поводи. Бореслава, Момчил, Иво Смирноф, Данчо 130, Патрик ще стяга и той оранжевата, да не пропусна някой, Орландо Меджик-там винаги има изненади...и още стари познайници могат да изскочат.
    10 points
  6. Браво Жоре, хубаво е че си прихванал от нашата детинска еуфория и си разходил 120-та ! Грехота е, такова бижу да стои “на тъмно” ? Ние вчера карахме 11 часа по родните пътища, леко се уморихме накрая, Бореслава получи първите си “бойни рани” от двата дена на здраво каране /счупи се или се откачи пружината на единия от коланите, а точно на прибиране в гаража, се скъса или откачи жилото на ръчната/, нооооо - Юнак без рани не може, ще я излекуваме ? Хареса му на чехкинчето, да се фръцка в Боровец
    10 points
  7. Такаааааа … Днешният следобед, започна с разкрасителни процедури … Или както един коУега казва: Търкай, не мъркай … След което, съвсем волно и фриволно, врътнахме едни 100-на километра с Бореслава ! Представи се, повече от отлично !!! Компания ми прави /всъщност, 30-на и повече километра, той шофираше/, нашият всепризнат майстор на разказите с картинки, Марто - а.к.а. @mRt !!! Нямам думи, с които да опиша страхотните емоции, с които бе свързано първото истинско шофиране на чехското гадже - кеф, кеф и пак … КЕФ !!! Цялото шофиране, беше … IMG_3988.MOV С риск да загубим детската аудитория, ще спомена че макар и за кратко, “гръмнахме” Бореслава със 140 км/ч, което разбира се, по GPS се оказа 128 км/ч, но по-важното е, че поведението и при тази скорост, бе перфектно, а температурата на антифриза се закова на 80 градуса ! Уви, нямаме снимка със 140 км/ч, но имаме малко преди тях Иначе казано, съботният следобед, премина в усмивки, безгрижие и много вдигнати за одобрение палци и клаксони, от шофьорите в София !!! За утре сме планирали, лежерна разходка до Самоков и Боровец, където ще се срещнем с Малкия, прекрасната му половинка Деси и разбира се - Баба Стоянка а.к.а 100 S ! Ще хапнем в едно готино заведение, ще се поразходим, ще покараме Шкодичките по завоите и после ще си се приберем заедно в родната ни, прашна и забързана София ! Ако има желаещи за споделено пътуване /лежерно/, моля - заповядайте !!! От мен, лека нощ и приятни сънчовци
    9 points
  8. Здравейте Колеги, сетих се за темата и ще я повдигна. Аз преди 2 дена завърших прехода, сбъднах си една мечта. Хванахме прекрасно време, не ни валя, а където щеше, изпреварихме с ранни тръгвания. - 3 човека - спане по хижи + 2-3 спанета на чувал (на поляна или в заслон) - продължителност 19 дни (04.09 - 22.09) - изминати километри около 600 км - лично на мен ми бяха нужни около 2л вода на ден (има работещи чешми все още, бяха ни наплашили, че повечето са пресъхнали по това време на годината) - тегло на раницата при тръгване 10,7 кг (вкл. 2л вода + 1 кг храна, спален чувал, шалте) - свалени 5 кг от личното тегло, след финала - гпс на телефона OruxMaps + BGMountains картата = перфектна работа - МЕГА КЕФ след финала Поздрави
    9 points
  9. Здравейте, малки, големи и още по-големи, почитатели на марката и на моделите със задно разположен двигател ! Както се вижда, Бореслава вече е в прекрасен вид и официално беше представена на срещата пред НИМ в Неделя - 19 Септември 2021 година. Всички знаете, колко много труд, части и време, а и не малко средства, бяха вложени в този "проект" ! Резултатът е повече от прекрасен, а аз ..., направо онемях, когато видях Малкия да излиза с нея от завоя преди паркинга, където я бяха скрили ! Емоциите, чувствата и мислите които нахлуха в главати ми, не подлежат на описание. Буквално ми омекнаха шенкелите Ако нямаше толкова свидетели и не бяхме само мъже, сигурно щях да разцелувам Малкия !!! Малък, вече стана изтъркан израз, буквално се превърна в клише, но ... Голям си !!! Много Голям !!! Много, много Голям !!! Благодаря ти, за желанието, за вниманието, за безвъзмездния труд през всички дни, вечери, понякога и нощи, в които заряза всички свои ангажименти, спокойствие, сън, лично време и изобщо всякакъв личен живот и комфорт, в името на това, да завършиш проекта !!! Стана малко като изказване на кифла на регионален конкурс за красота, но ..., искам да благодаря и на всички останали, замесени в осъществяването на тази моя отколешна мечта: 1. На любимият на всички, Д-р Иванов, а.к.а. Гената, а.к.а. @The Best Forman , за безвъзмездния труд по автомобила, за това че вечно беше "на линия" и готов да помогне /както и го прави, безброй пъти/, за това че... ме изтърпя да му говоря по нощите, споделям, мрънкам, или да го врънкам за какво ли не ; 2. На Данчо, а.к.а. @roodnb за желанието с което се включи в проекта, за безвъзмездния труд, за помощта и безвъзмездно предоставените, някои доста важни, търсени и ценни детайли по автомобила и разбира се за последния щрих, който скри двете дупки на задната маска, които толкова вадеха очите на всички ; 3. На Патрик, а.к.а. @SKODA 105 RS , за съветите, идеите и вярата в проекта; 4. На Марто, а.к.а. @mRt , за това че винаги беше готов и винаги помагаше с каквото може, че дори се вдигна до бояджията /в жегата в Пловдивска околия/, за да нагледа автомобила, да го наснима, да ми докладва развитието на нещата, за това че винаги с огромно желание отразяваше всичко което се случва с автомобила, но най-вече за това, че ми търпи идиотския характер ; 5. На Жоро от Пловдив, а.к.а. Аптекаря, а.к.а Морално-етичният, критичният и до болка откровен, но винаги безпристрастен стожер на задномоторната част от Шкода Клуба България, а.к.а. @joro-120L , за това че ми осигури бояджията, че контролира целия процес по боядисването, за съветите, за градивната критика, за това че бе "будната съвест" на проекта, за ... абе за всичко, той най-добре си знае; 6. На Пепо - повечето не го познавате, но това е един от най-близките приятели на Малкия, който напълно безрезервно и безвъзмездно се включваше безброй пъти, в работата по автомобила, а всяко нещо което правеше, го правеше с чувство за отговорност и изпипваше всичко. Всъщност, доста от колегите го познават - това е онзи готин пич, който така старателно работи и се грижи за автомобилите ви, в сервиза на @Pepino ; 7. На всички четящи, гледащи, пишещи, критикуващи или пък съветващи колеги от форума, които макар и не физически, допринесоха за финализирането на проекта и за неговото популяризиране. БЛАГОДАРЯ ВИ !!! Първи етап на проект "Бореслава", официално е приключен !!! За втори етап, времето определено ще е следващата година, но той ще се състои предимно в "пудрене и гримиране" ! Автомобилът е цялостно завършен и сега, докато още позволява времето, ще си го карам с кеф, винаги когато мога и/или имам време. Желанието ми е огромно, а не липсват и доста желаещи да се возят, че и да го карат ! Още веднъж, БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ !!!
    9 points
  10. За протокола да завърша темата , въпреки че колата вече е представяна на Широката публика и собственика си. В общи линии беше един скучен процес на довършване на дреболии... Стария собственик е бил доста едър мъж и въпреки 20 000 км. които е навъртял на колата е успял да смачка дунапрена на седалката... разглобих седалката... Тук се включи Патрик и подари перфектен дунапрен... И сглобих на ново седалката... Една бърза проба на седалките с последвало одобрение (облечени са в стреч фолио, защото при разглобяването на колата бяха изпрани и прибрани в склада) Коланчета, капачката на ръчната... за да не се кара по чорапи, сложих ОРИГИНАЛНИ стелки... чисто нов преден пепелник... новото реле застана добре... Сенниците липсваха, Данчо осигури перфектни... Рафтчето под жабката... Избрахме максимално ретро визията за чисто нов "касетофон" с максимално екстри... Стария собственик беше направил дупки на праговете, през които е пръскал парафин за да съхрани колата, аз ги ползвах по същото предназначение, като изпръсках 8 флакона... (във вратите и кухините на багажника също) Намерих прекрасни черни капачки за да запълня дупките, защото стария собственик беше ползвал тапи от стъклените шишета разредител... Обезвъздуших охладителната система... минах на преглед... Докато си играя с лъскането на салона... Данчо произведе прословутата задна табела... След това излъсках екстериора и колата беше готова, буквално минути преди срещата на Бояна. Исках да изненадам Боре, той не знаеше, че работя по колата и ще я завърша за срещата... За жалост нямам снимки от срещата и реакцията му, за това ще ползвам тези от другата тема. Ако някой е снимал, сега е момента да прикачва снимки!!! Реакцията на Боре си заслужаваше всяка минута труд по колата!!! И тя... Патрик не пропусна, дори дистанционно , да връчи "ордена" традиционен за задномоторкаджията!!! С това аз приключвам проекта. От тук на татък, пожелавам на Боре, да ни радва редовно със снимки от приятни моменти с колата.
    9 points
  11. Сигурно имам десетки снимки на Шкодата, но точно, като твоята нямам. Може и да е елементарна, но много ме кефи. Сериозно. И зеленината, като фон отзад, пътя, чакъла - Всичко! Явно не нагласените работи стават готини. Аз пък, щото много се старая и нищо не се получава при мен. Вече съм в стрес и предпочитам някой друг да ми снима колите. ...и ще кача нещо мое, да не е спам: и тук /преди години/ някакъв опит да направя нещо подобно на твоята снимка:
    7 points
  12. В абсолютно НЕтипичен за мен стил , просто ще пусна само няколко снимки от реакцията на @Боре при "връчването" на колата. Те говорят достатъчно...
    6 points
  13. 5 points
  14. Такъв заразителен пример и настроение ми дадохте с тези снимки, че ми се прииска да покарам 120ка. Ще взема моята поне да я припаля и измия от праха, дето го събира вече три години. Очаквам "Турнето на задномоторните".
    5 points
  15. За съжеление не успях да стигна до НИМ с колата. Тъкмо се натоварихме с хлапето да тръгваме и колата реши, че няма да пали. Започна да гърми 60А бушони само като види ключа ? Взе се решение да се пътува с друга кола и оставихме фелата да размисля. Оказа се , че имаме проблем с подгревните свещи следствие на което бушона гърмеше. За да я подкарам до сервиза изолирах "+" към свещите на същата инсталация обаче върви и плюса към помпата...на бързо пуснах един кабел от акумулатора до помпата и разбира се игра малко брейк клинер вместо старт спрей / само това имах налично / и бях отново в играта. След което последва смяна на свещи и възстановяване на инсталацията...вече всичко е чук Последва монтаж на фолио и тъй като нямам много опит в тази област , а исках да стане добре се доверих на човек, който се занимава само с това. Междувременно спойлера беше боядисан и се почна едно налагане на двата спойлера и реших, че този е нейния. След "фолирането" реших, че искам да променя още нещо, а именно халогените. Купих си жълто фолио от момчето, което прави колата и мисля, че се получи добре.
    5 points
  16. Голямо признание за целият труд, вложен по колата, за да добие този вид. Редно е чехите да знаят, че не само при тях има Шкоди, по които да чупиш врат! Надявам се, че това няма да е първата и последната кола от нашия клуб, за която пишат ...
    4 points
  17. Днес е Световен ден на музиката! Честит празник на всички музиканти и меломани в Клуба! Също така и на тези, които имат/или са имали/ аудио система "Bolero" в автомобилите си.
    4 points
  18. Хаха щом има интерес, ще се опитам. Мечтата за Ком-Емине горе долу се зароди от първото ми мнение в темата. От тогава до сега, си набавям екипировка, която мога да си позволя и която ще ми е удобна и в същото време до колкото може да е лека. Като цяло в този период 04-22.09 или по скоро от 18 до 22, щях да бродя из Пирин, но плана рязко се промени от едно Инстаграм стори. Видях сторито на едното момче (двамата са братя) и го разпитах кога, план и т.н. Той каза след 2 седмици, тръгваме 3-ма с теб 4-ма, ако можеш идвай. Гледах аз, че имам натрупана отпуск, разпитах и хоп уредих я. Екипировката почти я имах, освен няколко неща и храната. Бях си подготвил още от преди таблица в която всеки предмет беше теглен на везна и отбелязано теглото му, така накрая имах представа какво щеше ми виси на гърба, като кг Датата наближи, оказа се че брадчед им, отпада в последния момент заради контузия, оставаме 3-ма. Първоначалния план беше за 16 дена. Аз и моята приятелка (която е правила прехода преди 3 години, щеше да дойде с нас първите дни) петък на 03.09. спахме на х. Ком-Стара и искахме свежи на 04.09. да тръгнем, другите пътуваха рано на 04.09 и се събрахме на хижата. Извървяхме първите два дена, започнахме третия, но видяхме че няма да стане, прекалено ни идва. След един безкраен чакълест път (и едно объркване покрай Мургаш) пристигнахме вечерта скапани в тур. спалня Витиня. От тогава плана се промени на 19 дни, който дефакто и следвахме до края. Общо взето след Витиня, вкарахме дисциплина малко - ставане в 5:00, тръгване в 5:30-40. Моят ритуал беше това: * сутрин - ставане - витамини - мазане на краката с вазелин - колената в началото с Perskindol (после с репарил и накрая с това конското зеленото) - вода в кемъл бег-а - газ * вечер - душ където имаше (киснене на краката в студена вода) - разтривки - магнезий - аминокиселини - мазане ходила и колена с мазилото - Кетонал след хапване, където болката беше много - сън and repeat Контузиите започнаха още първият ден със слизането към х. Пробойница. Тялото се напасваше, след това едни отшумяват, други се появяват, общо взето свикваш с болката. Аз имах последните 5 дена по-сериозни проблеми с колената. Първо беше едното, последните 2 дена другото. Боляха ме връзките мисля от външна страна и първите 4-5-6 км, беше тегаво, докато вляза в ритъм след това нямаше толкова проблеми. Краката се набиват, поне при мен яко (и до сега са хахаха), бях с високи обувки и може би малко по твърда стелка. 1. х. Ком-Стара - х. Пробойница Избрах старата хижа, понеже хижаря ми направи много добро впечатление по телефона, че ни предложи леко по-малка цена за комеминейци, колкото и да е целия преход си е разход. Добре и направих, понеже се оказа, че на новата, до където дефакто стигаш с кола, петъка е имало партЕ. Искам тук да благодаря на хижаря на старата хижа, подари ми едно най-просто синьо канапче, което ми служеше за колан, понеже, в нетърпение, бяха забравил моя, но беше супер леко и издържа до края, да ми държи дългите панталони Та така тръгнахме отбора към вр. Ком, от където официално тръгва маршрута и да си вземем по две камъчета разбира се. Също писахме в книгата на върха. Да вметна нещо, тази година за пръв път преди няколко месеца се качих до вр. Ком и якото беше, че написах, следващия път когато дойда, ще е на път за морето, то пък наистина така стана :D. Пихме по глъдка рИкия, така повелявала традицията (но добре че се засякохме с една стабилна група, че ние не носехме) и тръгнахме. Споменах по-горе гадното слизане до Пробойница. Стигнахме хижата най-накрая, там ни посрещна Адро или Андрешко, не разбрах точно името. Весел човек, ръсещ лафове безкрай, но нямаше никакво пиво. Оказа се страшен фен на пивото, ние както споменах не носехме за жалост. Човека сподели каквато имаше храна и беше супер гостоприемен. Ако някой някога мине от там нека му занесе малко пиениЕ. Самата хижа е в ремонт от доста време и условията не са кой знае какви. Ние спахме 4мата в една стаичка не много чиста, на дюшеци и в чувалите. 2. х. Пробойница - х. Лескова Слиза се до Лактник, после се катери стръмно до х. Тръстеная. Там задължително спирате за малиновото вино! Хапнахме, по няколко чаши вино, разделихме се с моята приятелка, а ние продължихме още много много до х. Лескова. Там трябва предварително да се обадите, защото не винаги има хижар, особено през седмицата. Хижата беше отворена, няма ток, външна чешма, хората ни бяха качили храна и по една биричка. Условията са доста добри (чисти чершафи и одеала), но хижата също е в ремонт. 3. х. Лескова - тур. спалня Витиня Споменах, че това беше много тежък етап. Лично за мен беше брутално, особено за ходилата. Едвам се дотътрихме до Витиня. Пак предварително обаждане на човека. Условията са добри, на мен ми лично ми се видя лукс, като се има предвид, че това беше първо къпане за 3 дена Човека ни нагости, пусна една пералня, абре преродихме си се хаха 4. тур. спалня Витиня - х. Кашана Приятно ходене предимно в гора, без толкова гледки. Минава се през прохора Арабаконак. х. Кашана е страхотна, като обслужване и условия. Преди време имаха проблем, хижата се подпали. Хората изградиха и подновиха щетите. Все още върви кампания #кешзакашана, ако някой реши да дари, може да провери Посрещнаха ни супер добре, храна, душче. Едното момче слече с хижаря и се прибра до София, понеже имаше работа. Щяхме да се съберем малко по-късно. 5. х. Кашана - х. Момина поляна Следващия етап го разделихме и поради липсва или близко разстояние, решихме да спим в тази хижа. Слиза се от билото доста рязко и губиш денивелация, която на другия ден малко по-леко но пак си я катериш. Хижата е соц, но условията са добри. Много готин хижар (който заместваше реалния), но лично за мен като кажеш хижар, такъв човек си представям - строг и точен, без да се прави на кой съм аз. Нахрани ни човека, запознахме се с друга възрастна двойка, решили просто да се разходят с джипа и да преспят. Черпиха ни рИкийка, за всяко краче по една, както каза дамата. Тя беше страхотна подари ни цял пакет обикновенни вафли, но на другият ден разбрах, че това са най-яките вафли на света. Тя беше страхотна, защото ни каза, че ще се моли и ще ни стиска палци до 22.09. най-вече времето да е с нас. Мисля че успя да ни помогне 6. х. Момина поляна - х. Козя стена Рано рано тръгнахме, заради прогнозата за времето. Качихме се до билото, стигнахме една хижа със супер разположение на билото, ако не бъркам х. Планински извори, но за жалост пустееща и с неясно бъдеще. Хижаря миналата вечер ни сподели, че искал да я вземе преди години, но не са се разбрали, а и конярите там правили номера, общо взето българска работа... До нея е чешмата Петте чучура, напихме и сипахме вода там, за да не носим излишно на качването. Времето там напомни за себе си, изви се яка суграшица, дъжд, омотахме се с якета, шапка, ръкавици и продължихме. Минахме доста път, стигнахме най-накрая вр. Вежен, но там бързахме, понеже се чуха съвсем ясно грамотевици. След това Камненната порта, след нея стигнахме х. Ехо (където ми се искаше да спим, заради хижаря на х. Коза стена, но пък беше много близо като км). Влязохме с надеждата да пийнем чай, но нямаш никой, хората явно бяха да заредят провизии в с. Розино или с. Христо Даново. Продължихме към крайната точка Козя стена. Стигнахме я там условията са супер, но нямаха ток, понеже мълния е ударила контролера за соларното захранване. Водата също беше кът, помолиха ни да не разхищаваме, за вечеря нямаше много избор, но ние не сме претенциозни Аз за пореден път не останах очарован от хижаря, до сега само транзитно съм минавал там, без да спя. Няма да навлизам в подробности. 7. х. Козя стена - х. Добрила Тръгнахме ранно, първа спирка Беклемето, малко след него и Арката, спряхме за закуската. Тази сутрин много ни надуха. Искахме на следващата спирка заслон Орлово гнездо, да пийнем по чай, но уви нямаше никой, преоблякохме се и продължихме към х. Дерменка. Там хапнахме по шкембе, времето се оправи и газ към х. Добрила. Там щяхме да се съберем с 3тия от екипажа + моята приятелка пак щеше да се присъедини за уикенд и за най-хубава част според мен - Централен Балкан Стигнахме преди тях рано рано, защото искахме да се изперем, разбрахме, че имат пералня и сушилня. Тамън да свършим нещо полезно, докато другите дойдат от Сопот с лифта. В началото с прането имахме проблем, беше ни отказано, заради Ковид, малко странно като се има предвид, че искаш да се хигиенизираш, а не можело... Все пак пуснахме чара си и нещата се наредиха. х. Добрила според мен, не е хижа вече, направо към хотел си отива, условията са лъскави и много добри, цените на всичко също. Поне спахме на топличко, чисти и сити. Не ме разбирайте погрешно, че се кефя на чистотата, но за мен това беше единственото желание след всеки ден - баня, вечеря 8. х. Добрила - заслон Ботев Това според мен е най-красивата и най-технична част от трасето. Минава се въжен парапет и на места се катериш с халдекса 4х4. Прехода е къс, но специфичен. Тръгнахме нормално рано за нас, посрещнахме изгрева на вр. Амбарица. Деня беше ясен и щеше да е страхотен от към време и гледки. След него качихме вр. Купена, после по билото, подсякохме вр. Жълтец и се озовахме в заслона. Заслон, заслон, но условията там са супер. Има баня, с тока трябва да се внимавам, понеже е на солари. Легловата база е голяма има и подово отопление. До колкото знам историята му е че съдържателя Вальо преди 15-16г. бедства и заслона, който е бил барачка го спасява, от тогава го е взел и превърнал в това, което е днес. Хапнахме, пийнахме, поиграхме настолни игри, даже партЕ с акордион имаше. 9. Заслон Ботев - х. Мазалат Тръгнахме към вр. Ботев, най-високата част от Е3. Заслона се намира в подножието му, а ние го качихме за около 45 мин. Горе посрещнахме ясния изгрев, а това да случиш ясно време по което и да е време на деня, на Ботев си е доста рядко. Снимки ала бала и продължихме дългото ходене и слизане до х. Тъжа. Там хапнахме каквото беше останало, понеже снощи е имало купон и там. Тук се разделихме с моята приятелка, тя към Софето, ние към морето, ама и рима има Газ към х. Мазалат. Хоп пристигнахме, там винаги има много народ, защотот е доста близко. Хората ни настаниха след 2 бири време, имахме късмет, че имаше вода за нас, понеже към края на сезона е трудно вече. Между другото имаше супер много хора за неделя, столовата беше пълна. Поръчахме си храна предварително, за да не чакаме и зачахме мач на Левски с Локо ПД. Радваме се на малко разнообразие хаха. 10. х. Мазалат - х. Бузлуджа Нова Тръгнахме от хижата към следващата - Партизанска песен. Много рано бяхме там, понеже ни чакаше доста път, надявахме се да хапнем. Стигнахме входната врата, тръгвам да влизам, заключено. Все пак отвори един възрастен човек и вика "..ама къде толкоз рано с усмивка", а ние ами ако има нещо за хапване и да продължаваме. Той се сепна, "...ама хижарката спи, а аз не мога да правя нищо, освен пържени яйца, какво да ви правя сега?" А ние само се спогледахме и казахме, че ако не е проблем яйцата ни звучат превъзходно. Захвана се човека направи ни по 3 на човек, е толкова яки и вкусни не съм ял поне аз, или така ми се сториха След малко слезе и хижарката, разговорихме се, подписахме се в книгата на комеминейците която водят от 2018г (тогава са се сетили да я почнат) и тръгнахме към прохода и връх Шипка. Спряхме и направихме обилен пир на прохода , михаме покрай върха и продължихме към Бузлуджа. От доста време ни се стори далеч далеч и все не се приближаваше. Все пак най-накрая я стигнахме, след около 3-4 км стигнахме и хижата и крайната точка за днес. Условията там също бяха супер - баня, хапване (каквото имаше, че вече е края на сезона, а и хората ремонтираха). Напалиха една готина камина, беше много яко. 11. х. Бузлуджа Нова - х. Химик Предстоеше ни дълъг преход, в едни гори с гадни и досадни мушички, приличащи на кърлежи. Минахме през ветропарка над Бузлуджа, доста яко изживяване. Стигнахме х. Химик (където също е добре да се звънне предварително), която също си е като хотел. Хубава стая, големи легла, баня. Малко имахме недоразумение за храната, не са ни разбрали, но хората ни закараха и върнаха до прохода на 2км да хапнем и ни върнаха. 12. х. Химик - х. Чумерна Тук също тръгнахме рано, рано - 4:30. Това също беше дълъг преход в гора. Ходихме ходихме, докато не стигнахме х. Буковеж, доста добре изглеждаше, там се подсилихме с напитки и хапване и продължихме. Стигнахме х. Чумерна, пак бяхме радостни имаше пералня. Условията са добри, баня, чисти и добри легла. 1 час след като пристигнахме започна да вали хубаво 13. х. Чумерна - заслон Вратник По принцип искахме да направим от хижата до град Котел, но км са страшно много към 56км. За това разделихме на половина за 2 дена по 28км. Днескашната спирка беше една поляна пред заслона, защото той не е в добро състояние. Имахме вода в близост, което беше важно и спахме на шалтета и чували. Беше страхотно изживяване, небето беше ясно и звездите бяха на една ръка разстояние 14. заслон Вратник - гр. Котел Другите 28км. Доста дълги ми се сториха или по-скоро се бяхме нагласили за лесното хаха, все пак слизаме в цивилизацията. Моята приятелка отново щеше да се джойнне, по това време трябваше тя да е в Пирин, но се уплаши от прогнозата за времето там и реши останалите 5 дена до финала, да е с нас. Спахме в една къща за гости, хапнахме пици мици, бири, дини, мастики, абре поглезихме си се. 15. гр. Котел - х. Върбишки проход Пак сравнително лек преход. Бързо стигнахме прохода, хапнахме в крайпътното заведение по шкембе и се бяхме разбрали с хижаря на х. Върбишки проход, да ни вземе и върне сутринта на същото място. Много готин човек дойде в точния, час ние леко подранихме, закара ни, хапнахме пийнахме. Оказа, че е рали състезател имаше Ситроен Саксо и ми каза, че чака приятели и отиват да карат на Рали Сърбия. Един от хората е със Шкода Фабия Р5, доста съжалих, че няма да я видя на живо, защото до колкото разбрах щяха да дойдат до хижата. Поговорихме си и сподели, че от 50 отбора, горе долу половината са български. Каза също че е супер трудно да се практикува спорта у нас. Хвала че се опитват все още. 16. х. Върбишки проход - Ришки проход - заслон Хазим Горския Леко скучен преход без гледки. Стигнахме и пресякохме Ришкия проход. След него и леко изкачване стигнахме заслона. Представлява затворена сграда с охрана няколко съсела , има чешмичка отвън. Спахме в него на нарове с шалтета и чували. 17. Заслон Хазим Горския - село Дъскотна Преход по доста камъни и чакъл, следователно доволно набиване на краката. Стигнахме село Дъскотна, доста развито ми се видя. Използвахме момента и хванахме последния момент пощата, за да си пратим чувалите и шалтетата и като цяло да олекотим, за финалната права. Спахме в едно хотелче до бензиностанцията, условията перфектни, най-готино място до сега. 18. Село Дъскотна - село Козичино Доста дълъг преход 43км. Изморени стигнахме селото и вятърната мелница, която е автентична и работи, но ако се намери кой да я пусне. Така се казва и комплекса. Условията пак супер - ядене, пиене, баня, стай - много дообре. 19. Село Козичино - нос Емине Пак дълъг преход ни очакваше около 40-41 км. Станахме рано, за да имаме време за плаж. Имаше кофти момент, понеже се движихме по Поморийския проход, ако не се лъжа и трябваше по банкета да минаваме, а покрай нас летяха коли, камиони и автобуси. Пресякохме го и слязохме на земя и каманяк, както си трябва Последните 1-2 часа случахме мача за купата на Левски, та малко се разсеяхме от мислите, колко км остават, това ме боли онова ме боли. Пристигаме в с. Емона и вече морето и фара толкова ясно се виждат, че нямаш търпение. Стигаме фара и носа или там докъдето може да се отиде, понеже е военна зона. Пихме рИкия за финал и баница споделиха с нас едни хора, понеже се развикахме и разкрякахме, а те попитаха Ком-Емине ли правите, ние да и така... Направихме опит, да слезем до брега, но е прекалено стръмно, а и бяхме уморени. Плаж направихме на Иракли, цоп цоп водата беше приятна на температура. Общо взето това е финал с прибиране до Софето на същия ден 22.09., съчетахме го с празника. Компанията е много много важна, аз все мислех, че и сам да тръгна ще стане, ама сигурно щеше да ми е супер скучно, добре че се появи тази възможност, за да го реализирам. Съвети от мен планиране на маршрута, ясен план, удобна раница, лека раница, най-проста ластична наколенка върши чудеса, мокри кърпички, сапун, подходяща аптечка, лепенки за мазоли и при всяка наченка за такъв, веднага лепенка, възможно по-често сваляне на обувките, за да подишат краката. Сигурно има и други неща, но за сега това се сещам. Поздрави за да не товаря сървъра със снимки, ще дам линк към дропбокса, би трябвало да са подредени горе-долу по етапи: https://www.dropbox.com/sh/8mvyrikgqz8ofj1/AAC_OqqVVjlLnBt9OmZcylfoa?dl=0 Тук ги има и записани етапите: https://www.strava.com/athletes/42498329 ползвах часовник Amazfit T-Rex , що годе трябва да е точен
    4 points
  19. Хубава среща се получи! Добре посетена. Типична за софиянци. ? Радвам се, че се видях с хора, с които не се бяхме виждали от много време. Може би повече от година. С други и от повече време. Макар и за кратко, защото времето отлетя неусетно. Ама, така е, като си в готина компания. Също се радвам, че имах и нови запознанства с колеги. Пейо си удържа на думата и дойде, въпреки че не успя с Фелицията. Голяма изненада беше, че Малкия докара и ни представи 120-ката на Боре! Тези дни е работил усилено, за да я приведе във вид. Благодаря, Коце! Шкодичката е чудна ?
    4 points
  20. Този наистина са го запалили за обложката на албума. Няма ефекти 75та г.
    3 points
  21. КОЙ ОТ НАС СГРЕШИ? (ВИЦ В РИМА) На стълбите пред център Мъни-Мед, стоят един хирург и ортопед, с цигари пафкат и кафе отпиват, в раздумка сладка времето убиват. Не щеш ли точно в тоя хубав миг по улицата срещу тях старик задава се, превит на две и стене: - Горкият, аз, какво се случи с мене… Медиците се знаят не от днес – споделяли са и рахат, и стрес. В режим „готовност“ скачат, дет се вика, и гледат изучаващо старика. - Залагам тук един петдесетак хирургът казва – за заклещен сак на ингвинална херния в канала. - Не, болест друга го сполетяла! – отсича ортопедът – и в залог петдесетарка слагам! Тоз старчок измъчван е от тежка диагноза, наречена колянна анкилоза. Да видим, друже, кой от нас греши! Готово, двете учени глави към дядкото полека приближават и своите догадки споменават. А той ги слуша, клатейки глава. - И тримата сгрешихме днес, деца… Реших да пръдна, както си вървях, ма ей – кат биволица се насрах… Пияният Бард
    3 points
  22. Не е точно за тук, но ще оставя на отговорните лица да преценят къде да го преместят при нужда. За тези, които ползват пътя през Бистрица (София) - в районът на бензиностанцията има ограничение 40км/ч, което за съжаление си е актуално и редовно се следи с мобилна камера. В останалата част от главният път ограничението си е 50км/ч, но също е под контрол в последно време. Ако идвате от София първото място на което я разполагат е от дясно в ул. Витошко лале (пряката с/у бензиностанцията) - хваща доста дълъг участък и следи идващите от София. Второто място е от ляво, на кръстовището с ул. Васил Левски (триъгълно площадче) - пак следи идващите от града. Третото е малко след това - от дясно, на кръстовището с ул. Каменоделска - следи идващите от към Самоков и хваща чак до центъра на Бистрица. Следващото място (непотвърдено лично), на което слагат мобилката е след центъра, в посока с.Железница, на кръстовището с ул. Кооперативен труд, като там има възможност да следи и двете посоки на движение - хваща на разстояние около 500м. и в двете посоки. Давам имена на улици, защото повечето ползвате навигации и лесно можете да ги видите.
    3 points
  23. С известно закъснение пускам няколко кадъра от срещата. С Жорката @joro-120L се чухме през седмицата и си насрочихме среща в Младост. От където поехме за НИМ: Събрахме се доста коли. Даже Пейо @kukumitcin, също от Пловдив, успя да се включи. Но нямам общи кадри като тези на Данчо по-горе, защото с @ma_in бистрихме аудио тема, звук, колони, качество, iPhone, Android и последния да затвори вратата. Та затова успях да запечатм само: На Данчо му се караше друг цвят автомобил, та врътна един бърз тестдрайв: Тук тече сериозно обсъждане, а Коцето @malkiq сякаш се оправдава и казва "ааа, незнам": А тук разговора би трябвало да е на много високо интелектуално ниво, ама не чух к'о си говорят:
    3 points
  24. Нещо може ли да споделя - от зората на тинейджърските ми години... Щото аз, за разлика от Ицо съм настроен 90' сетарски Не знам колко от вас си спомнят тази банда или просто са запомнили няколко хита, но на мен, като цяло са ми много присърце и в голяма степен приятно сантиментални. ?
    3 points
  25. Благодаря,ето и снимки на колата.... .
    3 points
  26. Само да не си помислите, че проекта е забравен!
    3 points
  27. "Ах неговата майка хабиби..." Прочетох всичко, което се изписали! Извинявам се, че в момента няма да отговоря на всички по отделно, но все още работя по колата (любимата ми операция, обвзвъздушаване на охладителна система) С две думи, за да не тръпнете в очакване, какво ще се оправдавам, ще кажа следното: 1. Колата е доста късно производатво, което ме задължава да се придържам към елементи монтирани в послесните години. 2. Колата трябваше да е нормална 120, каквато си е била, но изпадна "рЕдкото" и не устоях на изкушението, за това всичко, освен зареждачката в жабката по интериора е оригинален ГЛС и мога да кажа, че успях да събера всичко, което е имал и може да има един ГЛС. Мокетените бомбета в задния багажник, са налични, но не ми се връзваха на виниления гръб и под, за тва реших да остане 120 заден багажник и ГЛС преден. 3. Както каз Боре, тва е едва първи етап от реставрацията, когато го завърша, ще ви разкрия и втория етап, за до година! Жорката, каза нещо уникално правилно!!! Тея коли са събирани с квото има по складовете, и заводски са такъв миш маш, че дори да не съм орландовски скрападжия с няколко пещери пълни с боклуци, освен да се придържам към някви основни познания, относно окомплектовката на моделите през годините, не мисля, че може да сбъркам, каквото и да сложа. Всичко е възможно да е излезнало от завода... Калобраните и още няколко неща, които съм решил да сложа по колата и които ще ви вадят очите са напълно ясни, че са автър маркет, не са излизали така от завода или са от др модели на марката. Но всяка кола се прави по вкуса на собственника или "липсата на такъв", което различава колите и собствениците един от друг, а не регистрационния номер или летите джанти. Пояснявам го, защото Жорката нещо се сепна на тази шега, а неговото, както и мнението на всички останали е важно за мен!!! Жоре, просто шега, като котешките очета!!! Знаеш, че ти си мотивацията тая кола да се реализира в такъв вид!!! Така, както мислех да не отговарям на всички май отговорих достатъчно изчерпателно, освен на Патрик. Брат въобще не е спам, а си е проблем! Новите щипки са една идея по-малък диаметър и изпускат, аз също рязах клинчета от пластмаска 0.6мм и заспаха, а където успях слагах стари и здрави, които държат. Всичко прочетено и написано ме навежда на една мисъл... Трябва да почна да правя само чужди коли, за да има интерес, коментари и критики, че за мойте коли си трайкате! Което води със себе си още две мисли, Гена почвам Формана, да има коментари и продавам 110 ката, щот ако е чужда може и да я направя някога!!! Следва продължение... (ама по на там сега ще работя)
    3 points
  28. @legaltk, @Алекси Георгиев, @diana_kraice, @Izolini, @chavdarlk, @Logrus, @The Best Forman, @zloQQ, @pepi и @joro-120L, Колеги, невероятни сте!!! В дни като този разбирам какво голямо богатство имам - всички вас, приятели, които със топлите си думи и страхотни пожелания направихте този празник наистина прекрасен и отново ме накарахте да се чувствам изключително приятно и да съм горд и щастлив, че познавам всеки един от вас. Благодаря ви от сърце!!!! Обещавам да изпия по една чаша за здравето на всички ви, дано не се нацоцам прекалено днес!!! НАЗДРАВЕ!!! Ето какво ми подари дъщеря ми по-рано през деня, за да ми напомни, че освен моето пръкване, преди цели 45 години, през далечната 1976 година, е имало и много по-значими и интересни събития по света и у нас.
    3 points
  29. Бум-бам, двама форумни герои на показ!
    3 points
  30. Днес съм на вълна Депеш. Поздрав Има клип, но това е версията от албума, която ми харесва повече.
    2 points
  31. Не е тема за забравяне, ама събираме сили и ще избухнем пак като му доде времето ? Последните дни слушам предимно Джордж Майкъл - за мен няма лоша песен от WHAM! та до ден днешен (нищо, че си отиде преди почти 5 години). А точно това изпълнение е в дует с равен нему и също толкова харесван от мен изпълнител - сър Елтън Джон:
    2 points
  32. Никакъв ме няма напоследък в тази тема, но не съм я забравил. Алекси, много благодаря за поздрава малко по-нагоре. Дъб кор ми хареса много. ?
    2 points
  33. Преди 4 години, когато застудееше яко през зимата и колата останеше навън за час-два, отказваха централното заключване и стъклата на двете десни врати. При положителни температури проблема изчезваше. Предположих, че модула в предната врата е дал фира. Той управлява и задната от същата страна. Свалих го и го занесох на Пепи. Нямам идея какво е правил по него, но след неговата намеса и на северния полюс да ида, проблема от тогава го няма. Не бях карал колата 2 седмици. Отваряйки шофьорката врата ми направи впечатление, че не светна плафона в купето. Не светна и осветлението в долната част на вратата. Дадох на контакт - нищо не се случи. Ясно, акумулатор. Смених го. Отварям шофьорската врата, пак нищо не светва. Гледам макси дот-а - работи, но не отразява отварянето на вратата. Пробвам да заключа от дистанционното - заключват се само десните врати. Стъклата на десните врати работят, но само ако ги управляваш от съответните врати. От шофьорската не тръгват, от нея не мога да управлявам и страничните огледала, както и подгрева в тях. За капак на всичко не работеше и мигача в шофьорското огледало, а ключалката в багажника сработваше когато си поиска (заради централното заключване). Закачих Vag-Com и видях грешката - няма комуникация с модула в шофьорската врата, а от там няма комуникация и със задна лява врата. Първо прегледах бушоните - всички бяха здрави. Викам си, явно е прекъснат някой кабел в маншона при колонката на шофьорската врата. Разглобявам вратата, кабелите в маншона са здрави. Видях, че всички отиват към модула във вратата, включително захранването на огледалото, подгрева и мигача в него. Кофти работа. Модули втора употреба на пазара почти няма, а нов е ХХХ пари. Свалих модула и го дадох на Пепи. Отново нямам идея какво е правил, но проблема се оказа точно в него. И сега отново всичко работи така, както трябва. Та така. Голямо благодаря на Пепи. За пореден път доказа, че може да оправи това, което мнозина не умеят. Респект и поклон за което
    2 points
  34. Преди кавърите - просто музика без мисъл 'как да направим голям хит и да спечелим много пари'
    2 points
  35. Захванал съм се с предните спирачки на Шкодата. Имам нови спирачни апарати Пал Чехословакия, тръбички и маркучи. И накладки чехословашко производство покрай апаратите. Реших да купя и нови дискове. По магазините (или в единствения магазин) дискове за 120 вече няма. Като няма, ще поръчаме. Та поръчах и ми доставиха дискове на марката Брембо, както и накладки Феродо Премиер. Специално за Феродо Премиер имам опит покрай Жигулите - там няма забележка. [url=https://pichost.name/image/BIF4X][img]https://pichost.name/images/2021/09/24/ee385fb0817521f027e2ded3e78e7633.jpg[/img][/url] Иначе, Шкодата уверено си се движи. От пролетта на миналата година е навъртяла над 10000км основно съботно - неделни. Това са по 7000 на година. Горе долу прави 1/3 или 1/4 от километрите на новата кола, която карам ежедневно. Шенкелите ги гресирам с може би най-доброто възможно на Мобил. Тази синя грес не реагира с вода и се ползва за най-тежки експлоатационни условия. Окачването на Шкодата е в отлично състояние и ми се ще да си остане в такова, въпреки, че си я карам бая активно. Същата ползвам и за Волгата ми например. Тази година на нея й сложих нови шенкели, резбови втулки, амортисьори отпред и отзад, лагери, нови втулки на паразитния хебел, абе всичко износено ново. Синя грес, реглаж и вози фантастично. Та това е греста: [url=https://pichost.name/image/vUNLT][img]https://pichost.name/images/2021/06/25/f1e7b7eceb071f478c2d2c82eaefc68d.jpg[/img][/url] И по темата разходки - ето ни на пътя между Роман и Мездра: [url=https://pichost.name/image/v33hO][img]https://pichost.name/images/2021/09/02/d1ef1f0a308356cb642686786a5b04a4.jpg[/img][/url] Търся семерингите на предните главини и авентуално лагерите!
    2 points
  36. Тея теми да не са конституция, ще си пишем квот си искаме... Поршетата са точно тва което правя и аз, информирай се за Порше Сингер, взимат купета от 70' каквото съм показал, пясък, кърпежи, раздувки, джанти, спирачки, мотор и мпдерни технологии... Тъй че от едно поколение са, ама рестомод!
    2 points
  37. МиДеси, да обясня извъщението, ако пак си отвратен, стигаме до въпроса на вкус. Просто индивидуалността в един автомобил е сериозно обвързана с мнението ми за стари коли. Никак не се представям да карам кола с този силует, а на 14 ка 4инча с тасче, на 2 педи прага от земята, 20санта гума и стойка на празна Татра... Такъв съм си, разсипник на стари скъпи класики, ако не 110 кво да съсипя. Ако си религиозен се извинявам, но тя ще е Христос на анаболи!!! Пример:
    2 points
×
×
  • Създай нов...

Важна информация.

За да използвате този форум, трябва да се съгласите с нашата Политика за лични данни. Трябва да се съгласите и с използването на бисквитки (cookies), които помагат за пълната фунционалност на форума. Може да настроите през вашия браузър кои бисквитки искате да се използват. С натискане на бутон "Потвърди" удостоверявате съгласието си с нашата Политика за лични данни и използването на бисквитки.