Странна правна ситуация

[pri_valo]

Здравейте, приятели Имам следното питане:

 

Миналия Септември баща ми даде колата ми на наш приятел да я кара. Уговорката - въпросният приятел да ни плати с отворен срок определена сума пари. За съжаление човека почина.

 

Казуса е следния - понеже не сме му прехвърляли колата, нито сме му издавали пълномощно, т.е. тя е моя собственост (олемия талон си е при мен, всички документи за покупката също са при мен, дори данъка и го платих аз, че да му направим жест на човека), трябва ли да връщаме пари, за да си вземем колата?

 

Тънкия момент е следния - до момента ни е платена само част от сумата. Остатъка, разбира се - никой не го иска.

 

Човека няма никакви наследници, има само една жена, която живееше с него, но вече не е с него. В интерес на истината женицата искала да я продава, но това определено няма как да стане.

 

Освен първия въпрос - дали трябва да плащаме, за да си вземем колата, за която дори не сме получили цялата сума, имам и други:

 

Кой, на какво основание и как ще определи колко пари трябва да дадем, за да си вземем колата?

 

Благодаря предварително на всички споделили мнение и най-вече - на юристите във форума

 

 

Поздрави от далечна Минесота, ще съм пак в родината от Октомври нататък

Редактирано Август 16, 2019 от pri_valo

[Izolini]

Тази уговорка писмена ли е, или устна? Дава ли ли сте на купувача разписки за получените до момента вноски? След като колата не е изплатена и прехвърлена, запазихте ли си единия ключ?

[pri_valo]

Никакви разписки не сме давали за получени пари.

 

Ключа е само един, но това не е най-голямата драма.

 

По- скоро правомощията ни според закона ме интересуват. Щото като се прибера, това ще ми и основанието да си получа ключа :)

[zloQQ]

Нямам идея по казуса...

Ама к’во правиш в Минесота чак?!?

[Боре]

Здравейте,

Автомобилът е само и единствено Ваш !

Трябва само, да поискате да ви върнат владението.

При евентуално предявени претенции от страна на третото лице, което фактически го владее в момента, то те са без правно основание.

Респективно, спокойно може да го информирате, че ще подадете жалба срещу него, за обсебване на чужда вещ и владение на такава без правно основание.

Това като цяло, ще е достатъчно, за да ви предадат владението върху автомобила. Ако се стигне до съд, то категорично правото е "На ваша страна".

Поздрави и спокойна вечер.

[pri_valo]

Много благодаря на всички, и специално на @Боре

 

Аз имам подобно мнение по въпроса и ще се задействам, като се прибера.

 

В Минесота съм малко на summer job, уж да се отделя от родни схеми, но уви, хахаах, отърване няма. Шегувам се, разбира се, то това не е инчаак такава схема. Просто така се развиха събитията. С колата имам предвид.

 

А едно лято щатско никога не е излишно. Да си refresh-не човек работната хигиена 

[legaltk]

Виж чл. 206 от ЗЗД парите са за теб - възнаграждение за ползване без да е собственик. 

[pri_valo]

Ок, ще го проверя, благодаря

[pri_valo]

Той е много странен тоя чл. 206.. Някак оставам с впечатлението, че сам си противоречи текста.

[legaltk]

Така е. Заради противоречието в нормата се прави прихващане между задължението да върнеш цената и вземането за ползване на веща и в крайна сметка сегашното състояние се запазва така както е в момента. 

[pri_valo]

Аха, т.е. не дължа никому нищо

[legaltk]

Пари не дължиш. 

Прибери си колата. 

[pri_valo]

Първо ще се прибера аз, и веднага Мале, честно, как ми липсва тая кола..

[zloQQ]

Преди 7 часа, pri_valo написа:

Първо ще се прибера аз, и веднага Мале, честно, как ми липсва тая кола..

Така е, липсва Шкода из щатско. Ако се продаваше, познай, какво щях да си паркирам в гаража, хахаха

[pri_valo]

[pri_valo]

Здравейте, приятели Извинявам се за по-голямката пауза в казуса, но ето ме сега - ще я осмисля

 

Първо да споделя спокойствието си, че първата любов, макар и стара и все по-ръждясваща, всъщност ръжда не хваща  

След 2 малки панаира, една ядосана баба и няколко чувала клетви, успях да си прибера невероятната, прекрасна разкошна кака Шкода

 

Няма да изпадам в детайли, защото честно казано е по-скоро нелепо и тъжно до какви абсурди стигат хората, когато са принудени да мислят само за парите и как да оцеляват. Макар и да не ми беше най-приятното нещо да видя самотата в очите, това е част от голямата игра и справедливостта си има реалната цена. За да можеш да си я позволиш, първо трябва да си способен да разсъждаваш.

 

Както споменах в началото на темата - единственият по рода си образ, баща ми, леко ме вкара във филм, който ме застигна дори на 8500км. разстояние от родината. И в края на краищата цялата история е много показателна как интуицията е най-верният съветник в почти всички ситуации на живота. Разбира се, никой не е застрахован от грешки, но в края на деня, както се казва, осъзнаваш, че първите впечатления и моментния усет, който имаме ние хората в определени ситуации, е най-важен.

 

Решил баща ми да съчетае няколко неща, вследствие покупката на новото ми возило. Тъй като, както знаете, първите няколко месеца на почти всяка 'нова' кола са леко нервни и съпроводени с изненади, помолих г-н баща ми да приюти каката на двора ни в родна Варна  И той се съгласи. Дойде, взе колата и потегли към морската. Попътно обаче минал да запали свещ за дядо, лека му пръст, през село. Запалил татко свещ, казал две приказки на плочата и тръгнал. Ама нали си е чешит, успял да продаде кака ви Шкода на едни баба и дядо. Те тъкмо били останали без кола, и се чудели как да ходят до магазина за хлябове, води, и други продукти и пъзела се наредил. Татко им оставил подредена, проверена и обслужена кола, а те, с течение на времето - когато имат, плащат вноски и като стигнат сумата 'Х' аз прехвърлям колата при нотариус и всичко точно.

 

Да, ама не, както казваше Петко Бочаров. Ползваха бабата и дядото колата 9-10 месеца, докато къде очаквано, къде не - дядото се спомина. И до тогава те бяха дали малко по-малко от уговорената сума. Аз, за съжаление, не бях в България по това време и се наложи татко да иде да се разбере с бабата относно кака Шкода. Бабата книжка няма. Няма вече и дядо, който да кара колата, а и останалата част от сумата вероятно също я няма. Интересното тепърва започва - татко отива да се разбират за колата, а то и колата я няма!

 

' - Къде е колата, бабо?' - питал баща ми, пък бабата не знаела... хмм...

 

Тръгнал татко към РПУ-то, за да извести органите на реда, че липсва там една кола, и като се върнали при бабата с началника на полицията - колата някак се била озовала в двора! Времевия прозорец е около половин час. И работата се заинтереснила още - татко не е собственик на колата и няма как да изиска ключа от бабата. Полицая също бил с 'вързани ръце' и единственото, което успели да сторят (а и то не е малко) е да кажат на бабата, че тя право да разполага с колата няма, и да помолят съсед, който живее срещу двора, в който е милата ми кола, да хвърля очи да не зачезне нещо.

 

А аз, почти на другия край на света, колкото и да не исках, започнах съвещания с компетентни хора (част от които споделиха мнение в темата, за което искрено благодаря  ) И усетих много буквално как ти от България можеш да излезеш, ама България от теб - никога!

 

Та така де - завърнах се аз преди месец, вкарвах в ритъм лятно-замразените си дела и миналата събота дойде време да отида и да си прибера старата приятелка. Тук е мястото да кажа, че с тази кола ме свързва нещо много повече от битовата ми вещомания. С нея имам връзка на едно невероятно емоционално ниво и вярвам, че почти всеки, който има Октавия, ме разбира. Тая кола никога не ме предаде на път, обиколил съм цяла България с нея, плакал съм в нея и съм се заливал от смях. Пак в нея Скромната и всеотдайна дизелова душа е нещото, което някак ме накара и аз да почна да давам колкото мога в един някак... глобален смисъл  Не желая да мисля за деня, в който ще се разделя с нея. И дано дойде възможно най-късно тоя ден, защото аз тая Шкода много я обичам. Но нека не се отклонявам чаак толкова.

 

Отивам аз точно преди седмица да си я прибирам, като съм подготвен документално, емоционално, а и хардуерно - с един приятел, който щеше да кара г-н C8, а аз - каката. Но бабата не ще да дава ключа. Пари иска. Казвам и аз, че пари не е уместно да иска, особено като с еима предвид, че е разполагала с автомобила ми по начин, който аз лично не одобрявам. Дала, моля ви се, кака Шкода на някакви момци да я джиткат насам-натам, като дори ги увещавала да я купят. Е да, ама без голям талон не става. И без договор, че те са я купили от мен също не става. А и без да са ни платили всичките пари, съвсем не става! Казвам и ги аз всички тези неща, но не и не! Запъна се и се наложи да и заявя, че ако продължава да ме изнудва, ще отида със съдия изпълнител и ще-не ще, ключа ще ми даде. Барабар с всичката документация.

 

Сещате се, че в спор като този, липсваше само едно нещо - оня репортер от съдебен спор, който с вещина щеше да налее масло в огъня. За щастие тоя пич не се появи.

 

бабата някак кандиса обаче и ми даде документацията и най-важното - ключа. Отивам аз да паля Шкодичката - нема бате! Нема нафта. Нема и акумулатор! И се разбра, че няма да я взема същия ден. Обаче взех акумулатора, който беше в нея и се върнах в софето. И така се търколи още една седмица без характерното почукване на хидравличните повдигачи на клапаните в легендарния 1.9TDI. Звук, който жадувах да чуя, ако щете ми вярвайте, откакто я дадох на бащата. Леко грубите вибрации на почти 120-те коня толкова си ги представях, откакто разбрах, че ще си я взимам обратно, че почти започнах да ги сънувам! И вчера дойде the big day, в който щях да прибера първата кола, която съм си купил с мои пари, за която съм се грижил, и заради която сред приятелите ми се настани подигравката за мен и колата ми. Нека ми се подиграват. Ама после аз и кака Шкода ходим да им даваме ток, да им изнасяме апартаментите и да ги теглим, когато закъсат. Аз и кака Шкода ги возим за никакви пари из немските аутобани и черногорските плажове.

Сипах една туба нафта, сложих акумулатора и тя само това чакаше! Не я бяха палили от 4 месеца, а само като видя ключа, кака Шкода се пробуди. И пак - нямаше нито грам обвинение защо така неразумно съм я дал в чужди ръце. Нямаше грам мрън-мрън, че други са я правили Бог знае какво! Сякаш вчера се бяхме видяли за последно. Това е истинската обич. Дето само ще те усети и ти ще я усетиш. И която заивнаги ще остане в сърцето. Независимо какво предстои да се случи с нея, с теб и със самоунищожаващия се свят.

 

Сега отново ще минаваме километри заедно, и някак справедливо ще се преоткрият с C8-ка, който не е неин заместник. Той просто е нейният по-малък брат

 

PS: И май си взех поуката от цялата история. В края на краищата причината за всичко това бях самият аз..

Редактирано Ноември 9, 2019 от pri_valo