Перперикон и "каменните гъби"

[Владо©]

Покрай поредната си серия командировки из Хасково и Кърджали, решавам да направя една малка отбивка до свещения град на траките – Перперикон. До там се стига като тръгнете от Кърджали посока Хасково и следите кафявите табели – има ги достатъчно и е лесно да се ориентира човек. Древният град се намира на около 15-20 км. североизточно от Кърджали (не го засякох точно, ма е там някъде). Пътят до отклонението не е лош и се кара прилично. На разклона има табела, така че няма да го пропуснете. Пътят нагоре по хълма е оправен, асфалтиран и маркиран, така че е истинска наслада да се кара по него, особено, ако си спомня човек какви “коловози” бяха допреди 2-3 години. На немалка площадка е направен паркинг, на който като спрете, въпреки оргомната жега, пъргав чичко дотичква и вместо "Добър ден", казва "Едно левче". Няма искам-не искам. Типична българска гледка ни посреща на входа, смегчена донякъде от тази гледка на сътворена от съвременниците ни чешма. Обръщаме взор нагоре към хълма и поемаме с умерено темпо. На малка площадчица по-нагоре е поставена голяма табела с доста малко ценна информация на нея. Явно създателите й са целяли драматичен ефект, а не образователен... От тази площадка с табелата се виждат нови разкопки, които не бяха започнати, когато бях тук преди 2-3 години. "Местните търговци" – много харесвам това словосъчетание – придава колорит на описанието – та местните търговци твърдят, че под ръководството на проф. Николай Овчаров, по разкопките в момента работят повече от 100 души. Тръгваме по леко наклонена пътека сред зеленина. Дълбоко съм убеден, че тези дървета са посадени нарочно, за да заблудят туриста, че разходката ще е лека и приятна, сред прохладна зеленина. Малко по-нагоре пътеката става доста по-камениста, а от приятните дървета не е останала и следа. Въпреки невероятната жега, очите ни започват да се пълнят с такива и такива гледки. Преодоляваме скала с интересна форма (на мен поне ми заприлича на стилизирана лъвска глава) и пред нас се разкрива цялата красота на панорамата. Пътят нагоре продължава по стръмни стъпала, изсечени в самата скала, като е използвана естествена теснина в скалата. Стигаме до двата последователни входа на Двореца-светилище и навлизаме в помещенията му (стая откъм крепостната стена, стая в централната част на двореца и крипта с 5 каменни саркофага). Във височина Дворецът е бил на 3 етажа, за което свидетелстват добре запазените дупки за носещите греди и подпори. Запазени са помещения от горната част, каменен трон, и изсечени в скалата стълби. Дворецът по принцип е със стъпаловидна структура, чиято денивелация достига до 30 метра. От западната страна на Двореца е запазена още една крипта, която е с 15 каменни саркофага, както и немалка част от стената.

По тясна и стръмна пътечка се изкачваме до Олтара на Дионис. Самият олтар е в долния край на снимката – големият кръгъл камък, околните камъни с вдлъбнатини в тях са за жертвените огньове. Легендата разкава, че самият Александър Македонски е идвал тук, за да му предсказват победи. Върху големия каменен олтар жреците са изливали вино, което са запалвали и по височината на пламъците са гадаели за изхода на битките. В тракийската митология Дионис е наричан "Загрей". Та ако попаднете на виното с това название, да знаете от къде идва... много хубаво и качествено вино от Пловдивския край между другото

Обиколката ни продължава над целия комплекс на Двореца и минава покрай новите разкопки на върха на хълма. Голяма част от храстите са разчистени и определено археологическите работи вървят с пълна пара. На върха на хълма се открояват останките на крепостта – Акропол. Покрай крепостната стена се разполага втори дворец, чийто етаж с 17 помещения е много добре запазен. В източната му част има останки от езически храм, по-късно превърнат в най-ранната християнска църква в Родопите. В близост до църквата, в самата скала е издълбана огромна "цистерна", служеща за снабдяване с питейна вода – от дъждовете. Хитроумно съоръжение от летви и кожи е служело за покриване на резервоара. Изобщо, оказва се, че целият комплекс е хитроумно "решен инженерно" – имало е канализационна система за отводняване на долните помещения, шахти за чистене на каналите от листа, изградени по склона клоаки за мръсната вода. Стръмна, но без камъни пътечка ни спуска по южния склон на хълма обратно към ”съвремието” и обратния път.

Разходката ни обаче не е свършила – на разклона за Перперикон не завихме по обратния път към Кърджали, а в ляво – по пътя към село Бели пласт (Ястреб, Соколяне, Бели пласт). Целта ни беше малко след селото – на около километър. Пътят не е от най-хубавите, асфалтът е доста тесен на места, но за сметка на това станахме свидетели на един природен феномен – т.нар. ”каменни гъби". Трябва да внимавате да не го пропуснете – пътят прави малко завой и пред вас се изпречва комплексът Метална табелка разказва за видовете птици наоколо, но не и за самите ”гъби". Ето какво пише в "Уикипедията" (те не са могли да изпишат правилно тези думички, затова не са го написали на табелата ): "Скалните образувания с формата на гъби са изваяни в риолитови вулкански туфи. Розовият цвят се дължи на минерала клоиноптилолит, а сините и черните петна са от манганови конкреции. Зеленикава багра идва от минерала селадонит. Самите скали са високи до 2,5-3 метра.”.

Ето и няколко снимки:

1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8,

С това интересната ми разходка завърши и аз се върнах към скучното ежедневие на инспектора по радиационна защита

[PVV]

Владо, както винаги точен и изчерпателен! Трябвало е да станеш екскурзовод. Ама като гледам какво е скучното ежедневие на инспектора по радиационна защита не си сгрешил. Не можах да разбера само градуса ли мереше на биричките или радиацията.

smile126 :smt017

[tihoslav]

какво да кажа-с този разказ и снимките се почувствах сякаш и аз съм бил там, но това трябва да се види задължително иначе скучният делник ме разби, дай боже всекиму! :smt030

поздрави