Румъния - гр. Бистрица

[Владо©]

Най-после успявам да намеря време и да ви “разведа” из съседна Румъния. Ще разказвам хронологично, за да не пропусна нещо, пък ако ви доскучае, гледайте само снимките

И така – пътуването ми започна от Терминал 2 на софийското летище, в не-чак-толкова-ранният час 8 сутринта. Тръгвайки, ми се струваше безумно рано да стана в 5:30, за да съм навреме на летището, но тогава още дори и не подозирах какво ме чака...

Приятна гледка ме накара да забравя за ранното ми ставане и да се приготвя за едно хубаво пътуване със самолет. Излитайки, София ни изпрати със слънце, което обаче надали го е имало над другата част на България. Едвам сдъвкали набързичко леденият сандвич с блудкаво кафенце (а без хич...), кацаме в Букурещ. Аз лично не видах откъм небето някакви разлики между София и Букурещ и дори започнах злорадичко да си мисля “кой ли *** се опитваше да ми съсипе националното самочувствие с изказвания от рода, че тея мамалигари били по-добре от нас...” Е, да де, ама – посрещнати много любезно от домакините ни – поемаме на път... по ето такъв път. Милата женица, която ни посрещна, едва ли не с притеснение ни каза, че пътищата били започнати да ги оправят едва (!) преди 4 години и не били все още навсякъде добри... Идваше ми да я светна, че у нас дори магистралите ни не притежават такава равнинна и дупко-устройчивост, колкото техния второкласен път, ма после си викам – я нека си живее в неведение. Така де – нали трябва да си защитаваме таткóвината и отговорните за “републиканската ни пътна мрежа” – Господ да ги поживи!

Спираме за кратка почивка на крайпътна бензиностанция край град Плоещ, където научавам с умиление две неща: че цените на бензина им са по-ниски от нашите (числата ги делете на две, за да получите в левове) и че пътуването ни ще продължи има-няма десет часа с ето този бус. Не че не ни беше комфортно, ма шестотинте километра за един час със самолет и четиристотинте километра за десет часа с бус ми се сториха нездравословно сравнение. Примирили се със съдбата си, сядаме отново в бусчето и поемаме по доста красивия път към гр. Брашов. (и тази снимка). Тук май е мястото да се извиня за качеството на някои от снимките, но се оказа, че 3.2 мегапикселовият ми телефон при 80 км/ч през прозореца снима малко кофти – вместо да размазва изображенията като себеуважаващ се апарат, той ги издължава Уеко в Уево – гадните производители му сложили стабилизатор на изображението. Та профучаваме с около 70 км/ч през поредното селце по пътя ни и тъкмо да започна да потривам доволно ръце, че ей сега ще се появи от някъде ченге и ще глоби шофьора ни за превишена скорост, установявам, че хората, освен знаци за разрешена скорост от 70 км/ч за населено място, са нарисували и на пода големи картинки със същата стойност. Зер ако пропуснеш да забележиш знака, картинката в краката си няма начин да подминеш. И колкото и да е странно, всички спазваха ограниченията, въпреки почти болезнената липса на полицаи където и да е било! Оказа се, че румънците отдавна са копирали теле-комуникационните безжични технологии и за да не си морят ченгетата, сложили на всеки вход и изход на всеки град камери. Минаваш си с каквато си искаш скорост, прегазваш произволен брой бабички – по твое усмотрение, там няма ограничения, и в края на месеца, получаваш снимка с доволно ухилената ти физиономия и залепен на нея номер на колата ти, скорост, брой прегазени бабички, както и уведомление колко ще ти струва тази серия на “Need for speed” и какъв бонус си получил, ако бабичките са били над 75-годишна възраст. И за да са сигурни, че няма да получиш амнезия докато си платиш глобата, фишът ти се приспада от годишните данъци. Румънците били зад нас ли...

По пътя забелязвам, че на местата, където няма естествени гори около пътя, са засадили изкуствена стена – това сигурно са го копирали от швейцарците, мисля си – не е възможно румънците сами да са се сетили... нали трябва да си поддържам националния дух жив... Домакините ни, усетили, че успявам да запазя националното си достойнство, решават да направим кратка почвка в гр. Брашов, за да се насладим на едната гледка, другата гледка и къщичките им в алпийски стил. Там горе, в облаците трябва да се намира огромен кръст, символ на жертвите в II световна война, на връщане все пак успях да го снимам, макар и доста отдалече. Пред една от къщите забелязвам Дачия 1100, за която в друга тема обсъждахме колко прилича на Рено. Отново се яхваме на буса и се започва едно изкачване по ето такива пътища, с ето такива завои. Правим кратка почивка в крайпътно ханче, където с радост установявам няколко неща: цените са почти като в България (само дето използват леи – обяснимо е някак си), вкусът на тяхното уж национално “мичи” не се различава по нищо от нашето кебапче, може би само по размера – “мичи”-то е 1/3 кебапче, опитват се да пробутат обикновени палачинки с ягодово сладко за “национален десерт” и най-важното – докато си похапвам сладко, установявам нечие присъствие. Зарадван, че и тук ще виждам коли от любимата марка, поемам към буса. Хм..може и да е съвпадение... Още малко красиви местности, поредната Шкода (!) – тази снимка стана малко “открийте скритата Шкода” – минаваме през няколко селца с учудващо спретнат вид ( и тук) и покрай представителство на Шкода. Тук вече съм напълно убеден, че това не е съвпадение и правя извода, че румънците, освен старите си Дачии, на второ място тачат Шкодите! Говорим за Октавии 1 и 2, малко Супърби, доста Фабии, почти никакви Фелиции и съвсем никакви 120-105 ... Видях само една-единствена 100С, но не успях да я снимам.

Както и да е – пристигаме в гр. Бистрица – китно градче с естествени цветя по уличните стълбове, на 400+ км северо-западно от Букурещ. Настаняват ни в хотел с ето такъв вид и с ето такъв изглед от него. Не се опитвайте да преброявате Шкодите – само пет са, но качеството на снимката не е от най-високите.

С радост научавам, че домакините ни са отделили едната вечер за барбекю на открито и без никакви възражения се яхвам в луксозния автобус, предоставен от организаторите. Тук е мястото да уточня, че в гледки като тази съм целял да добиете представа за улицата, града или пейзажа, а не да разгледате поредната Шкода. Просто се оказа, че те наистина са МНОГО в Румъния. Що ли не си карат Соленците и Логаните, не знам... ма се сещам защо

Та минаваме през пореднните китни и спретнати селца, (и тук) един конски впряг успява да ни задмине нерегламентирано отдясно, и завиваме по (забележете) селски път, който се използва по не повече от 2-3 пъти годината. Най-после съм щастлив – видях КРЪПКИ по някоя от улиците им. Няма да разказвам за другата част от пътя, където се разминаваме с поредната Шкода, ще се спрем за малко на стената на прекрасен язовир, и ще се спуснем пеша до мястото на пикника. От “събитието” ще спомена само разходката с лодка из езерото и огромния огън, запален в наша чест – останалото ще го оставя на въображението ви. Прибираме се по тъмно, за да можем да сме свежи за следващия ден.

Следващият ден ни предлага натоварена работна програма в първата половина на деня и интересно преживяване през втората. Тук е мястото да уточня, че областта, в която се намираме е Трансилвания – “родното място” на граф Дракула. Историята му е всъщност адски тривиална: живял някога един граф на име Владислав III. Поради бруталността му при управлението му той бил наречен Влад Цепеш (набивач на кол), а името “Дракула” му е лепнато допълнително поради деспотизма му и поради наследственото му членство в ордена на Дракона (на румънски “дракул” с второ значение “дявол”). Немалък принос за популяризирането на името “Дракула” допринася Брам Стокър – автор на романа “Дракула”. Та мисълта ми беше, че в тази част на света всичко се нарича “нещото-си-на-Дракула”. Е, и нашите любезни домакини решават да ни потопят по подходящ начин в атмосферата и ни организират посещение на “хотел Дракула”. Поредната много подходяща легенда гласи, че из тия места са се простирали някакви владения на въпросния ми адаш и поради това всичко си е “дракулско” Гледката от входа на хотела е много хубава и аз с малко тъга си мисля колко ли хубаво би било лифтът да работеше... Като добрата фея от приказките, милата жена, която ни съпровожда през цялото време, казва, че специално за нас лифтът ще бъде пуснат. Речено-сторено – качваме се на лифта и тръгваме на разходка, наслаждавайки се на такива гледки, такива гледки и на такива гледки. След приятното преживяване, при което краката ти се мандахерцат над пропасти, дълбоки една височина на бор, поемаме по пътя към близък манастир. Влизаме и веднага се натъкваме на това. Според думите на съпровождащият ни местен отворко, това е румънски джип, откраднат от руснаците (да бе, вярно! Това и по кръстословиците съм го срещал: “марка румънски джипове с 3 букви”...ма не знаех, че братушките са такова крадливо племе – чак до тук да стигнат, за да крадат идеи...) Е, успокоителното е, че този вече надали може да се подкара . Изкачваме се бавничко нагоре по склона и пред нас се открива това. Историята на този манастир е много интересна. Преди мнооого години тук, в продължение на 40 години е живял един монах, който с двете си ръце е построил дървената църква и жилищната част, която в момента е в реконструкция и разширяване. Гробът на монаха се намира пред входа на дървената църква, но това, което ме подразни адски е, че паленето на свещи в самата църква не е позволено:!: Свещите се палят пред входа в някво покрито метално съоръжение – отляво за живите, отдясно за умрелите, а в самата църква само попът имал право да пали свещи... да се пазели стенописите. Толкова бях обиден от тъпото им отношение, че дори не снимах двете им неотговарящи на никакъв канон икони, да не говорим, че под “стенописи” разбират две шарки по стената.... както и да е. Поне гледката от манастира си заслужаваше.

След ободрителната разходка, най-после сядаме в подземията на “хотел Дракула”, пред домашно приготвени ордьовърчета. Организаторите ни ни бяха подготвили приятна изненада: слизайки по едни извити стълби, влизайки в едно подземие, влязохме в стая, насред която лежеше затворен ковчег. При подходяща липса на светлина и още по-подходяща обстановка, научихме за злите деяния на вампирът-граф. Кулминацията беше, когато от ковчега изскочи маскиран младеж, който накара всички жени в групата да пищят (забелязали ли сте, че жените го умеят това – пищенето де). Тук ще ви “приложа” снимки на картините по стените на подземието (1, 2, 3, 4, 5, 6), както и няколко снимки от фоайето на хотела (1, 2, 3, 4, 5, 6) – смятам, че си заслужават.

Както се сещате, пропускам запиването след тези преживявания

Незнайно защо, любезните ни домакини са оставили най-интересното най-накрая – историята на самия град Бистрица. Може би, за да видят кой ще оцелее след 3 дни.... тежки семинари хехехе

Е, българската делегация отдавна е доказала способността си да поглъща големи количества “цуйка” (тяхната по-слаба ракия – към 30°), както и “паленка” (по-силничката им ракия – над 40°), така че с радост започваме обиколката оттук – изпълнена с много символизъм кула, служила някога за винохранилище. Целият град по принцип е бил крепост някога и организацията на строителството му е била доста хитро измислена. Градът има само три големи успоредни улици, пресечени обаче от множество тесни улички като тази или тази. Идеята е била, при нужда, голямо количество войници да могат да се придвижат бързо и без да се сбутват. Затова и все още важи законът, тези улички да не се запушват, а ако някой иска да строи по-голяма къща, я прави над улицата и я вгражда в самата си къща... За пореден път изплаквам око, после още веднъж и спираме пред портата на първата францисканска църква в града. Бидейки немалко време католическа, тя бива дарена на общината и бързо преустроена в православна, запазвайки обаче немалко характерни за времето си орнаменти например.

Доста дълбоко се впечатлих, когато влизайки в една кръчма, и слизайки в подземието, всъщност не седнахме да запием, както си е редно, а просто направихме “археологическа обиколка”.... Оказа се, че “задръстените мамалигари” имат задължението, ако ще строят на територията на археологически паметник, да запазят възможно най-много от него :!: Затова и подобни гледки или подобни гледки не са никак рядкост. Каменната порта, преживяла стотици години, продължава да изпълнява функциите си, вградена в съвременната постройка... почти като у нас, нали..

Стигаме центъра на градчето, където ни посреща преместеният сравнително наскоро паметник на автора на химна на страната – Андрей Мурешану. Откъм неговата дясна страна се издига величествена катедрала. Тя все още е в процес на реставрация, но специално за нас я отвориха... Това е централната порта, част от прозорците, едната странична врата и другата странична врата. Впечатление веднага прави разликата в стиловете – едната е в готически, другата в сецесион (мисля). Оказва се, че всъщност катедралата в миналото е била прост параклис, свидетелство за което са зазиданите преди столетия долни прозорци. След това с времето, катедралата е била надстроявана и разширявана и резултатът е уникална по своята същност еклектика – не само откъм екстериор, но и вътре... Влизаме във влажната и прохладна катедрала и тук просто ще ви оставя да се наслаждавате на снимките:

1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11,12,13,14,15,16,17,18,19,20,21,22,23,24,25,26,27,28,29.

 

Ами това в общи линии видях аз от Румъния. Хора, които поставят почти на всяка архитектурна забележителност табелки; хора, които могат да се забавляват; които имат много красива природа и за които прясно боядисаната пейка в парка е нещо съвсем нормално – там всички пазят чисто и подредено. Много ми се ще да мога един ден да кажа същото и за нас... След всичко преживяно и видяно, дори ставането в 3:30 сутринта, за да мога след десетина часа път с буса, да се яхна на самолетчето, ми се видяха не чак толкова страшни

[PVV]

Tова частно посещение ли беше ,или организирана екскурзия.

[Владо©]

Това беше служебно посещение - една добра традиция на обмяна на опит между румънския и българския регулиращ орган. И за да не остане някой с грешно впечатление - семинарите бяха много сериозни и полезни и за двете страни. Ма предпочетох да ви разкажа за купона, вместо да ви губя времето с "изисквания при превоз на радиоактивни материали", "законови изисквания при лицензиране на обекти с източници на йонизиращи лъчения" или "методи за провеждане на инспекции"

поздрави!

[The Best Forman]

Това беше служебно посещение - една добра традиция на обмяна на опит между румънския и българския регулиращ орган. И за да не остане някой с грешно впечатление - семинарите бяха много сериозни и полезни и за двете страни. Ма предпочетох да ви разкажа за купона, вместо да ви губя времето с "изисквания при превоз на радиоактивни материали", "законови изисквания при лицензиране на обекти с източници на йонизиращи лъчения" или "методи за провеждане на инспекции"

поздрави!

 

Що бе Владе , скоро може да се появи някое МВ движено с ядрен реактор и тря се знаят тез работи :mrgreen:

[stefan l]

Хубав и поучителен пътепис. Явно румънците не си "губят времето"...

[VALDO]

Браво за положения труд и време за направата на пътеписа!

[pigoff]

И аз имам същото впечатление от Румъния- Една бързо и принципно- развиваща се страна!

След известно време ще се чудим "Как те са по-напред от нас?", а ние неможем да мръднем от мизерийката си.

А отговора е съсвем прост "Уважават си труда!!!", а ние се цакаме един-друг като "мангали".

Евала пич за прекрасното описание(най-вече обективно, щот съм сигурен че на живо е и по-добре) и най-вече ЕВАЛА за труда да опишеш всичко видяно, и ЕВАЛА и Шапка ти свалям за споделянето на впечатленията!!

smile107

 

P.S.: Моите впечатления и от Унгария са много добри!!! Страхотна страна, само дето нямат море и балкан...., но пък си имат БАЛАТОН.

И за финал един бъзик:

Как е на маджарски (унгарски) "Автомивка"?:?:

- "МОШО"!

След този отговор си кръстихме с жената Унгарците - МОШОВЦИ!!! :mrgreen:

[driver]

Страхотен репортаж. Много красота имат комшиите.

(тия румънци са големи балъци . Толкова място за строителство, а те някви хотелчета, вилички, старини. Що не изтипосат някой мега комплекс .Да ни пуснат малко, ние ще им покажем кво можем и как се строи... :mrgreen: )

[Krankenstein]

браво Владо, интересни места сте посетили, чудя се само що не са ви завели и до близкото курортно селище Пояна-Брашов, където има идеално запазена част от средновековен град във въденията на твоя "симпетичен" адаш граф Влад Дракула. Имам малко, но интересни снимки оттам, правени са по време на международното ретро рали Карпати 2004, но за съжаление не са цифрови и не мога да ги кача тук. Напомни ми да ги взема да ти ги покажа като се видим...

[Владо©]

браво Владо, интересни места сте посетили, чудя се само що не са ви завели и до близкото курортно селище Пояна-Брашов, където има идеално запазена част от средновековен град във въденията на твоя "симпетичен" адаш граф Влад Дракула. Имам малко, но интересни снимки оттам, правени са по време на международното ретро рали Карпати 2004, но за съжаление не са цифрови и не мога да ги кача тук. Напомни ми да ги взема да ти ги покажа като се видим...

ами, Митак, това все пак беше работно посещение и всичко, което видяхме, беше между заседанията през деня и официалностите. А колкото до снимките, донеси ги и ще ги сканирам, за да ги качим тук - наистина си заслужава човек да се наслади на богатата на история и гледки съседна страна.